Как губиш жилището си в България, докато си плащаш кредита: Историята на Сашка и Димитър, и как съд – прокуратура си играят на „не е моя работа“, докато ЧСИ-то им продава дома (документи)

В България можеш да си плащаш ипотеката навреме, да изпълняваш задълженията си към банката, да имаш работа, да си честен и коректен човек… и пак да останеш без дом.

Може да прочетете повече за нашата нова рубрика "10 гастрономически минути с Мая"  тук.

Звучи като парадокс? Не – това е напълно реалната история на Сашка Живкова и Димитър Михайлов от Перник. Те подписват ипотечен кредит с банка, залагайки единственото си жилище. Всичко върви добре, докато не се появява един от онези добре познати герои в сив костюм и с нотариално заверен печат – частният съдебен изпълнител (ЧСИ) Стилиян Василев Бадев.

Как започва всичко

Сашка и Димитър изплащат кредита си редовно. Няма закъснения, няма лихви по неизпълнение. Обаче, с помощта на банката (да, тази, която трябва да ги защитава като кредитополучатели), ЧСИ Бадев получава право да „удържа“ средства от ипотечната сметка – нещо, което според закона не би трябвало да се случва. Според чл. 133 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), плащанията по конкретен дълг се използват първо за лихви, после за главница – но само по реално дължимата сума. А тук? Стилиян тегли, както му дойде, месечно – по 50 лева и повече от заплатата на Димитър, и едновременно с това – от сметката за ипотеката.

Значи, двоен удар – запор от 2019 г., с вече подписано споразумение, продължава да точи пари от две места. Общата сума на стария дълг? Под 3000 лв. Логиката? Изчезнала.

Последствията – започва адът

Понеже парите не стигат до банката (чудно защо – питаме ЧСИ), банката ги обявява за некоректни платци. И кой влиза в играта? Второ ЧСИ – Елена Добренова. Тя предлага „устно“ споразумение: дайте 20 000 лв и ще предоговорим кредита.

Законът не предвижда устни уговорки по такива казуси – но в България, това е просто подробност. Семейството отказва да даде толкова пари в брой „на доверие“ – и тогава играта загрубява. Следва съдебно дело, проведено без тяхно знание на 30 октомври 2024 г. Без призовка. Без адвокат. Без шанс.

Уведомени са чак на 10 януари 2025 г. – когато Добренова им връчва изпълнителен лист. И въпреки това, те продължават да внасят пари. По 900–1500 лв месечно. Добренова прибира сумите- до март.

Тогава им съобщава, че жилището им ще бъде обявено на публичен търг. Датата – 20 юни. Реалната дата? 19 юни. Ден по-рано. Без те да знаят. Без те да са уведомени.

Кражбата с нотариален печат?!

Имотът – с пазарна стойност около 150 000 лв и оценка от ЧСИ 98 000 лв – се пуска на стартова цена от 79 312 лв. Купува се за 88 000 лв от единия от двамата участници на „търга“. Е, кой би отказал такъв подарък? Някой някъде прибира чиста печалба от над 60 000 лв. С поставено лице, най-вероятно. После – препродажба. Познато?

А семейството? Без дом. Без компенсация. Без шанс.

Комедия от грешки или симфония на безотговорността?

Сега идва веселата част. Ироничната. Циничната. Българската.

Съдът – „не е при мен топката“

Районният съд в Перник получава сигнал от семейството. Какво прави? Препраща го… до прокуратурата. Нищо, че разследващият журналист, който са наели да наблюдава случая действа по съдебен ред. Нищо, че в жалбата се твърдят процесуални нарушения. Просто казват: „да се оправят прокурорите“.

Районен съд – Перник не отхвърля сигнала. Напротив. В него намира притеснителни факти. Признава, че има логика в твърденията. Тоест, има данни за потенциални нарушения. Но вместо да го препрати към компетентния съд – както е логично, според прокуратурата в Перник – какво прави? Изпраща го към… прокурорите.

Защо?

Може би защото не знаят, че нарушенията в действията на съдебен изпълнител, особено когато касаят тълкуване на закон и процесуални злоупотреби, не са от ресора на прокурора, а на съда от по-горна инстанция – в случая Окръжен съд Перник?!

Но какво от това? По-добре да го хвърлиш на колегите от другата служба – пък ако и те не знаят какво да правят, ще го прехвърлят някъде другаде, докато ти пламне главата от лутанемежду съд и прокуратура.

Случаят на Сашка и Димитър минава през нещо, което наричаме „Българско съдебно пинг-понг първенство“. Защото институциите не решават казуса. Те го прехвърлят. Като горещ картоф със съмнение за злоупотреби.

Прокуратурата – „нямаме механизми“

Районната прокуратура – в ролята на наблюдател. Обяснява, че нямала „лостове“ да разследва ЧСИ-та, които нарушават закона. Това било работа на съда. Или може би на Дядо Коледа. И също: нямали правомощия да се самосезират за злоупотреби с публични търгове. Така че – „некадърност по служба“ явно не е престъпление, ако си на правилната държавна заплата.

Прокурор Митева разглежда сигнала и гордо обявява:

„Нямаме лостови механизми да се намесим в сроковете на търговете, действията на ЧСИ или процедурите на банката. Това е в компетентността на Окръжния съд.“

О, чудесно! Значи сега вече знаем кой трябва да го разгледа. Но питаме:

Защо тогава прокуратурата не препраща сигнала към Окръжния съд Перник, след като изрично твърди, че той е компетентен? Защо не го е направил районен съд Перник, или в него не познават законите? Колко клика по имейл са нужни, за да препратиш един сигнал? Два? Три? Или става въпрос за институционална парализа от страх, мързел или – най-вероятно – некомпетентност?

А прокуратурата не вижда никакви данни за да се самосезира или образува досъдебно производство? Адмирации!

Нищо, че в сигнала изрично се подчертава, че банка Уникредит Булбанк Перник отказва да приема плащания по кредита, дори когато са с лихви. Защо? Защото ЧСИ иска първо да му дадат 20 000 лева. И това е нормално?!? За прокуратурата – да. За съда – не знаем. За здравия разум – абсурд.

Кратък курс по право за институциите в Перник:

Закон за съдебната власт (ЗСВ), чл. 136:

„Всеки съд разглежда само делата, които му се възлагат по силата на закона.“

Районният съд няма правомощие да образува дела по жалби, които касаят действия на ЧСИ, при съмнение за груби процесуални нарушения – това е за Окръжен съд, а не прокуратура.

Граждански процесуален кодекс (ГПК), чл. 435–440:

„Действията на съдебния изпълнител подлежат на обжалване пред Окръжен съд в района на компетентност.“

Значи какво? Районният съд може да го прехвърли към Окръжния – ако си беше направил труда да прочете ГПК.

Закон за нормативните актове, чл. 2 и чл. 7:

„Органите на власт следва да прилагат законите точно и своевременно.“
„При неяснота в приложението на закона, следва да се тълкува в полза на правата на гражданите.“

Следователно, дори при съмнение кой е компетентен, институцията трябва да го изпрати към най-вероятния законово отговорен орган. Да гадаят не е нужно – има си НК и ГПК.

Пернишки правен „казус“, или национален позор?

Районният съд открива, че „има проблем“, но не знае на кого да го даде.

Прокуратурата знае на кого да го даде, но не го прави.

Окръжният съд? Дори не знае, че трябва да го гледа, защото никой не го е известил.

А междувременно, семейство остава без жилище.

Единственият въпрос, който остава е:

Има ли въобще в Перник поне един юрист, който е чел закона и го прилага в интерес на хората?

И ако няма – да обявим конкурс. Изискване: 1) да знае ГПК; 2) да не се страхува от ЧСИ; 3) да ползва електронна поща.

И бонус точка: ако не прехвърля отговорността като футболна топка, ще получи почетна значка от гражданите.

Идеи за реална реформа (ако някой някога се заинтересува)

Време е за избор

Колко още семейства ще загубят домовете си, докато институциите си подхвърлят сигналите като горещ картоф? Колко още ЧСИ ще натискат за „20 000 в брой“ без последици? Колко още дела ще минават без уведомление? И колко още търгове ще се провеждат „ден по-рано“, на тъмно, с двама участници и една цел?

Докога?

И най-вече – къде са юристите с чест? Законът не е мъртъв текст – той е жив, ако има кой да го прилага. А когато няма… дърветата наистина са навлезли в институциите. Не е метафора.