Как Емил Пейчев се опитва да превърне правосъдието в подгряваща група на личния си риалити сериал (видеа и снимки)

В света на нормалните хора има едно неписано правило: когато ти се случи нещо лошо, звъниш на адвокат или лекар. Е, в света на Емил Пейчев — звъниш на полицията, прокуратурата, НАП, РЗИ, ООН, ЮНЕСКО и, ако имаше как, директно на папата. Защо? Защото този човек не просто подава жалби — той ги отглежда като кактуси в хол: бодливи, инатливи и абсолютно излишни.

Може да прочетете повече за нашата нова рубрика "10 гастрономически минути с Мая"  тук.

В Царево отдавна не питат „Кой е пуснал жалбата?“ — питат „Срещу кого я е пуснал Пейчев този път?“. Местната легенда говори, че ако тръгнеш срещу него с различно мнение, на следващия ден си в графата „заплаха за обществения ред“. Пуска жалби с такава скорост, с каквато други хора сменят каналите на телевизора. Не го интересува дали си виновен – важното е да си го получиш. Все едно живее в паралелна реалност, в която той е единствения и непогрешимия.

Темида с превръзка, но не на очите – на мозъка

Правосъдието в България често изглежда като недоизпипан курс по счетоводство: важното е документите да са подредени, а не дали водят към истината. И тук Пейчев намира своя оазис. Съдиите се вторачват в папките, не във фактите. Заменят логиката с формуляри, а морала – с процедури. Така всеки, който се научи как да играе на тази дъска, може да прави каквото си поиска. Емил е научил правилата и ги ползва като автомат с фалшиви жетони.

Докато Темида си играе на „неутралност“, в реалността пострадалите като Мариян Секулов влизат в съдебната зала с чувство, че ще бъдат осъдени, задето изобщо са дръзнали да се защитят. Секулов не е просто невинен – той е абсурдно обвинен, при това от човек, който има история на конфликти, институционален въжеиграч и подозрително добре подредена обвинителна версия.

Син на сянка: „агент Тони“ и генетичната наглост

И тук идва семейният фактор. Защото в сянката на Емил Пейчев се мержелее друга една дълбока и дебела сянка — тази на баща му, известен като агент Тони от бившата Държавна сигурност. В Царево това име не се споменава на глас, освен ако не искаш да си прекараш голяма част от времето в разпити. Същият този човек, за когото мълвата говори, че не търпи конкуренция, не прощава на непокорни и умее да дърпа конците там, където другите дори не знаят, че има кукловод.

Не е изключено много от странните съдебни обрати около Емил да се дължат на тази родова защита? Старите навици умират трудно, а в случая – може би и никога. Единственото, което умира, е вярата на хората, че институциите могат да ги защитят. В Царево вече не броят жалбите – броят дните, в които не са получили жалба от Пейчев. И са все по-редки.

Блъсни КОНКУРЕНТ(ТУК) с кола, после го обвини за палеж – ръководство за мъже ….без чест

В един слънчев ден, Емил решава да направи нещо, което дори в Холивуд трудно си позволяват да поставят, като сюжет. Служебната му кола „случайно“ се врязва в автомобила на Мариян Секулов.(ТУК) Звучи банално, но не и когато от ударената страна седи 12-годишният син на Секулов – Давид. Реакцията на Емил? Хладна като гел за коса: „Не ме интересува“. Това разказа пред нашата камера майката на детето -Нели Пампорова.

Това не е просто арогантност – това е самовлюбена безотговорност, преминала всякакви граници. И вместо да се извини, да поеме отговорност или поне да замълчи от срам, Пейчев започва да кове нова история – да прехвърлиш болната глава, на здраво тяло. Сиреч, да направиш така, че този който те съди да се превърне в злодей пред обществото.

Палеж по учебник за малоумни (ТУК): В ролята на престъпника – съседът, който не те напсува, когато ги блъсна с невръстният му син

След делото за умишлена катастрофа, идва следващият „епизод“. Палеж. Жалък, непрофесионален, очевидно симулиран. Кола е леко опърлена, камера е напръскана с мазно вещество (но работи), на капака стои… ръкавица с ДНК на Секулов и бутилка с бензин. Престъпник-аматьор или опит за постановка, която вади очите и на последния двойкаджия по криминалистика.

Няма кой да вярва, че бизнесмен с репутация и семейство ще тръгне да си съсипва живота с действия, които приличат на порно пиеса, написана от неконтролеруем пубертет в час по литература. Секулов не просто няма мотив – той има всички причини да стои далеч от конфликти. За разлика от Пейчев, който диша и живее, чрез скандала.

Емил Пейчев – драма куин с лице на институционален хищник

Не иска да бъде сниман, не дава изявления, не отговаря на въпроси. Но само когато става дума за неговата собствена репутация. В съда мълчи или се държи надменно. А после, сипе огън и жупел в социалните мрежи и пред институциите. Неведнъж, Пейчев се явява по медии с обвинения,(ТУК) театрални монолози и реплики, достойни за „София – Ден и нощ“.

Същият този човек, който е трошил билбордовете на най-близкия си приятел и после е вдигал наздравици с него. Същият, който обвинява хората, че крият оръжия в къщите си, а се оказва, че няма нищо подобно. Този, който има криминална регистрация под номер 339 от 31.10. 2006 година(ТУК) в РПУ-Приморско. Този, който обещава на ромите в Царево да им узаконява имотите, които не са техни, в които са се настанили и за което няма никакви правомощия, но да гласуват за него по време на изборите.(ТУК)

Онзи Емил, който беше записан да заплашва местен циганин, че ще му прати хора и ще го направи жена.(ТУК) Пейчев, който е единственият в историята на движение Гергьвден изритан от тогавашния му председател Любен Дилов -син заради неоправдано доверие. Същият, който, ако има достъп до анонимен форум, ще обвини и Вселенския патриарх във всички земни грехове.

Друг случай от 2020 година отново ни среща с майстора на късия разказ Емил Пейчев. Този път е потърпевш него комшия от Царево Тодор Илиев. Пейчев го нарочва, че има в дома си …цял военен арсенал. Вика Нова телевизия и създава истинско зрелище на което той е главния „герой“. Е, малка подробност е, че Илиев действително има пушка, но тя е въздушна и е регистрирана.

Това за Пейчев не са важни факти и обстоятелства щом е решил да блесне, като „виден общественик“ и „блюстител на закона“. Разбира се, делото влиза в съда и на първо заседание се води неприключило. Тодор настоява да изчисти името си от клеветите на Емилчо. Второто дело прикл;ючва в негова полза -невинен, без право Емил Пейчев да обжалва присъдата.

Друг гнусен случай в който пак е намесен Емил Пейчев е скандал от 2.10.2024 година, когато учители и родители от училище Кирил и Методи се обявиха срещу четвъртокласника Алекс, който според тях бил много аресивен. Сред присъстващите на протеста се отличаваше отново маститата фигура на Емил Пейчев, който разпалено надъхваше родители и учители срещу едно дете.

Майката на момченцето тогава още разказа, че имало вмешателства от страна на Пейчев, който заплашвал с институции, с познати и се самоизтъквал, като виден общественик. Наш журналист засне Емил Пейчев, който разпалено ибясняваше на хората, как Алекс е „огромна заплаха“ за деца, родители и учители. Едно десет годишно момченце.

А защо Секулов да е невинен?

Защото когато имаш какво да губиш, не палиш цехове – печелиш клиенти.

Защото когато имаш дете, не се превръщаш в криминален герой – защитаваш го с пример.

Защото когато имаш репутация, не оставяш ръкавици – оставяш факти.

С гръм и тишина

В Царево всички знаят кой е Пейчев. И не защото са му фенове. Защото се пазят от него. Градът е уморен. Институциите – под въпрос. А правосъдието – на изпит. Ако и този случай се размине, ако поредната жалба стане поредното дело срещу невинен човек, то вече няма нужда от Темида. Нужна е само една врата със звънец и табелка: „Съдебна сцена, главна роля: Емил Пейчев“.