Как Стефан Петров Шишето се превърна в защитник на отявлени криминогени и мошенници или работата намирисва на „всички сме от една порода“?! (снимки и видео)

В последно време в Бургас и страната се наблюдава едно удивително явление: медия, която твърди, че защитава обществения интерес, всъщност някак селектира „отрепки“, които бихме нарекли – „криминогени“. Сещате се за коя медия става дума — или както изглежда „парцалът на медиите“, ­– и за сочения като нейн „репортер“ Стефан Петров-„Шишето“.

Може да прочетете повече за нашата нова рубрика "10 гастрономически минути с Мая"  тук.

В един ъгъл, имате множество сигнали от хора в кварталите на Бургас (например Меден Рудник) и извън тях —София, Стара Загора, Сливен и др., за платени капара, за неизпълнени ремонтни услуги, за невърнати суми. Например: Калоян Куманов се съобщава, че взима капаро, обещава монтаж на дограма и „изчезва“.
В друг ъгъл, имаме Боян Самоходов и Катя Самоходова — семейство, описвано, като „измамници“, с контрабанда на ментета дрехи, дългове към частни лица и към държавата. За справка само на НАП същия дължи над 100 000 лева.

Между тях обаче стои „(Д)журналистът“ Шишето, който изведнъж се превръща в трибун за тези лица — и яростно защитава техните „правдини“. Така се получава една парадоксална комбинация: медия, която уж разобличава зло, реално дава сценична площадка на измамници и отявлени мошенници..

Ако допуснем, че сигналите са верни — има достатъчно индикации — то излиза, че медията (или нейният „глас“) се използва за прикриване на престъпници, за създаване на обществен имидж, който е обратен на реалните им действия и постъпки. Не е просто „защитник на обществото“, а „защитник на интересите“ на лица със сериозни обвинения срещу тях.

Калоян Куманов: Според множество сигнали до редакцията на Днес България, той е „виртуоз на измамата“ — взима капаро, не монтира, изпарява се, провежда бизнес модел, в който „пали наред“ без оглед на възраст и социално положение.

Боян и Катя Самоходови: Знае се, че двамата са били „хванати“ в схема с фалшиви марки дрехи и обувки, продавани без отчетност, с дългове над 100 000 лв към държавата и други лица. Боян Самоходов е с досъдебно производство за заплахи и предходна условна присъда за грабеж.

Но, какво можем да кажем за въпросният „репортер“ Шишето, след като и той не е цвете за мирисане и вероятно има афинитет към закона. Неговата биография е не по-малко изпъстрена от тези на които влиза в ролята на трубадур и защитава с такава страст. Навярно, че са от „една порода“ и се надушват, го амбицира с такава страст да бълва неистини в тяхна защита.

Кратка справка за въпросния персонаж Стефан „Шишето“ Петров показва, че той има минало като служител на държавна агенция, бил проверяван за нарушения и изритан „безболезнено“ от работа. Влизане по чужди дворове, докато хората ги няма, облитане с дрон на чужди имоти и фалшифициране на официален документ са само част от богатата му автобиография. Дори лежи в затвора за намушкване — на трима младежи във Варна.

И след като вече стана ясно, защо Стефан Петров -Шишето е такъв яростен защитник на тайфата от криминалета, е време да зададем няколко важни въпроса:

Защо медия, която би трябвало да е опозиция на измамите, се оказва част от тяхната медийна екосистема?

Какви интереси стоят зад „чистите“ редове на защитата – дали това е просто дружба, връзки, дългове или нещо по-сложно?

ЕДИНИЯТ ОТПАДЪК, КОЙТО СТЕФАН ШИШЕТО ЗАЩИТАВАШЕ В МЕДИЯ ИСКРАБГ, А ИМЕННО АНДРЕЙ ПИВЦАЕВ В ИСТИНСКАТА МУ СВЕТЛИНА, ДОКАТО ЗАПЛАШВА С НОЖ:

Защо обществото допуска такава форма на „медийна защита“ – дали защото няма алтернатива, или защото е станало навик?

Изглежда, че тук имаме не просто селективна псевдожурналистика, а медия, която играе роля на посредник между обществото и лица, обвинявани от мнозина. Може би това е част от по-широк феномен: когато медиите, обществените личности и въпросните фигури се слеят в едно и също „мрежово“ пространство, моралната граница се губи.

Ако изпълняваш критична журналистика, ти се очаква да поставяш всички страни под въпрос. Тук обаче наблюдаваме, как медията не задава въпроси — тя се превръща в съучастник.

Вероятно е време за задълбочена проверка на ролите — кой е журналист, кой е „защитник“, кой е обвиняем, и кой използва медиата за собствен образ. Защото когато медиите станат щит на съмнителни практики — обществото губи.