Камионът и камъните: Как нахалният син на бургаски бизнесмен искаше да бъде мутра, а се превърна в антилопа Гну (видео и снимки)

В един иначе обикновен нощен час в Бургас, когато повечето хора спят или се забавляват по нощните заведения, на уличната сцена излязоха двама несравнимо различни герои в едно от онези градски представления, които малцина искат да гледат, но всички се радват, че не са част от него.

Може да прочетете повече за нашата нова рубрика "10 гастрономически минути с Мая"  тук.

Нашият първи герой – наивният и нагъл младеж – решава, че спонтанно изпълнение на драматична сцена с шофьор на ТИР е точно това, от което се нуждае в живота си. Може би е пропуснал урока по социална отговорност или просто иска да разтърси нощния живот на Бургас по начин, който не включва клубове или кафенета. Възприел ролята на „мутра“ на пътя, той не само че засича камиона, но и спира, за да се изправи срещу водача, с когото явно е решил, че ще води епичен дуел.

И така, с камъни и целеустремено желание за саморазправа, нашият „посрьо“ се опитва да влезе в роля, която дори Хемингуей би сметнал за неуместна. Но тук идва вторият участник във филма – шофьорът на тира.

Той е изцяло антипод на нашия самоуверен младеж: мускулест, опитен и не особено склонен да поддава на хаоса на вечерта. Когато камъните не постигат желания ефект и нахалникът решава, че е време да „побегне като антилопа Гну“, ситуацията преминава в нова фаза на комедия и трагедия.

Чудесно е, че човек може да се смее, когато гледа как някой бързо избягва от хаотичната сцена на собственото си създадено безумие. Но ситуацията придобива ново измерение, когато става ясно, че младежът всъщност е син на местен бизнесмен, управляващ фирма за алкохол на едро. Тази фирма наскоро беше подложена на проверки от различни институции – БАБХ, икономическа полиция и други контролни органи.

Нека не се лъжем: когато видим богаташкия наследник, хванат в момент на издънка, е трудно да не се запитаме дали това не е просто част от по-голямата драма, в която бизнесмените в морския град се опитват да привлекат вниманието на обществеността. Например с липсата на емпатия придадена във възпитанието на наследниците си. Или пък това е просто „разкошен случай“ на младостта, опитваща се да се изрази, чрез най-неподходящите средства. А, дали второто не е резултат от възпитанието?!

Това е извънредно забавно, когато обаче се съчетае с идеята, че същият младеж, който сега бяга като антилопа Гну, вероятно е избягал и от отговорността, която носи на своето име и негативите на фирмата на баща си.

От друга страна, шофьорът на тира ни напомня, че понякога ежедневието е изпълнено с хора, които стоят на крак в опит да защитят принципите си, независимо от какви социални класи идват техните опоненти.

Така че, вместо да съдим просто за самодоволството на младежа или изключителната смелост на шофьора, може би трябва да погледнем по-дълбоко в самата същност на ситуацията. Възможно е в края на деня това да е просто още един акт от по-голямата драма на българския бизнес и социалния живот – една история за избягали отговорности, буреносни конфликтни ситуации и, разбира се, многото възможности за забавление, които всички ние можем да наблюдаваме с удоволствие и съжаление.