Киев в руини: Зверски удар по украинската столица с балестични ракети причини чудовищни разрушения – жертвите надхвърлят 58
Има една стара политическа болест. Нарича се убеждението, че войната ще свърши точно когато някой реши, че е прав. Историята обаче рядко подписва капитулации пред егото.
Може да прочетете повече за нашата нова рубрика "10 гастрономически минути с Мая" тук.
Докато едни обещаваха победа „още малко“, други чертаеха поредните червени линии, а дипломатическата маса постепенно се превърна в най-празното място в Европа. Преговорите останаха заключени в чекмеджетата, защото всяка страна беше убедена, че следващият ход ще промени всичко. Вместо това се променяха единствено картите на разрушенията.
Най-страшното в подобни конфликти е, че лозунгите никога не попадат под развалините. Там остават хората. Политическите речи не горят в разрушените жилищни блокове. Горят домовете на обикновени семейства.
Украинското ръководство многократно заявява, че няма да прави компромиси по ключови въпроси. Негово право е да определя политическия курс на страната. Но всяко подобно решение носи тежка цена, която не се плаща от министрите на пресконференции, а от населението на фронта и в градовете под обстрел.
От другата страна Русия продължава да използва военен натиск като инструмент за постигане на политическите си цели, а всяка нова ескалация увеличава човешките загуби и разрушенията. Колкото по-дълго продължава тази логика, толкова по-малко остава за възстановяване след края на войната.
Иронията е жестока. Най-гръмките обещания за победа често звучат далеч от бойното поле. В телевизионните студиа войната изглежда като шахматна партия. На терен тя е бетон, прах, сирени и погребения.
Историята познава десетки конфликти, в които всички са говорили за чест, принципи и справедливост. Накрая обаче почти винаги победител се оказва гробищният парк, който е разширил площта си най-много.
Когато дипломацията бъде заменена с взаимно надвикване, оръдията неизбежно започват да говорят по-силно. А когато оръдията говорят, истината става първата жертва, а хората след нея.
Колкото по-дълго политиците отлагат трудните решения, толкова повече цивилни ще продължат да плащат цената на това отлагане. Мирът рядко изглежда героично в деня, в който се договаря. Но почти винаги изглежда далеч по-мъдро след години разрушения.
Владимир Путин е свел до командването задача Киев да бъде атакуван директно и превзет. В момента не е тайна за никого, че се готви офанзива, която ще бъде насочена към украинската столица. Украйна отказва преговори и не иска да приеме предложенията на Путин. Това е нейно право, но дали има вече силите и възможностите да го защити?
Срещу границите и стоят руски девизии, които даже не са влизали в бой. Окомплектовани и готови за настъпление. Русия успя да се превъоръжи по време на четири годишния конфликт и в момента силата и е двойно по-голяма. Украйна изгуби всичко и задлъжня на целия свят. Няма ги няколко поколения млади хора. Всички са в гробищата.
Късно снощи над украинската столица се стовариха балистични ракети и супер модерни руски дронове. Киев осъмна в руини. Няма сграда и част от града в която да няма разрушения. Жертвите до момента надхвърлят 58. Москва втвърдява тона и започва да показва, че няма намерения да продължава с досегашната тактика с изтласкването на украинците от Донецк и Луганск.
Путин ясно заяви, че иска цяла Украйна. Настъплението се разработва в щабовете на армиите, а атаката вероятно ще дойде през най-краткия път за Киев. Украинското командване ще се опита да се противопостави вече се извършват подготвителни дейности. Но специалисти се съмняват отбраната да издържи точно този удар.
Специалисти прогнозират, че ударните групировки на руснаците са въоръжени с най-модерни технологии и с урок от предходния неуспех този път ще действат комбинативно като по часовник. Най-вероятно преди началото на нахлуване на пехотата ще бъдат нанесени още удари с балестични ракети, като не се изключва и масирано използване на Орешник.
