Киев отново на прицел? Или защо „се сети Мара да се побара“

Главнокомандващият на украинската армия Александър Сирски предупреди, че руският президент Владимир Путин е разпоредил разработването на нови настъпателни операции с възможна крайна цел Киев. Според него сред разглежданите варианти са удари през Беларус или настъпление от Брянска област към Черниговско направление.

Може да прочетете повече за нашата нова рубрика "10 гастрономически минути с Мая"  тук.

Това предупреждение обаче поражда един напълно логичен въпрос: защо именно сега?

Ако действително Москва е възнамерявала да предприеме нов щурм към украинската столица, възможности за подобен ход имаше далеч по-рано. През различни етапи на войната Русия разполагаше с повече инициативи, повече резерви и значително по-висок интензитет на бойните действия. Тогава подобна операция би изглеждала далеч по-логична от чисто военно гледище.

Парадоксално е, че предупреждението за нов поход към Киев идва именно в момент, когато самият Сирски твърди, че активността на руския фронт е намаляла с около 30 процента и че руските сили показват признаци на изтощение. Ако това действително е така, възниква въпросът с какъв ресурс Москва би реализирала една от най-мащабните операции във войната.

Тук неволно идва народната поговорка: „Сети се Мара да се побара.“ След години на ожесточени боеве и пропуснати възможности, именно сега започват да се говорят сценарии за ново настъпление към столицата.

Разбира се, това не означава, че рискът трябва да бъде подценяван. Войната многократно е показвала, че най-опасните операции невинаги идват от направлението, което всички очакват. Възможно е Русия да търси обходни решения, маневри през други участъци или действия, които да поставят украинските сили в неблагоприятно оперативно положение. Подобни възможности обаче остават предмет на анализ, а не на сигурни прогнози.

Особено внимание заслужават и думите на Сирски за продължаващите украински удари дълбоко в руска територия срещу военни и стратегически обекти, включително инфраструктура, използвана за космически комуникации и разузнаване. От военна гледна точка подобни операции могат да затруднят противника, но същевременно носят и риск от ответна ескалация. Историята на въоръжените конфликти показва, че когато една война навлезе в спирала на взаимни удари по все по-дълбоки цели, вероятността от още по-масирани атаки и разширяване на бойните действия нараства.

Подобна динамика крие опасност не само за военните, но и за цивилното население. Всяка следваща ескалация увеличава риска от повече жертви, разрушения и нарушения на международното хуманитарно право. Именно затова предупрежденията за възможни бъдещи операции следва да бъдат разглеждани внимателно и критично, а не само през призмата на информационната война.

В крайна сметка, както Москва, така и Киев използват публичните си изявления и като инструмент за психологическо въздействие върху противника, собственото население и международните съюзници. Затова зад всяка подобна прогноза трябва да стои трезва оценка на реалните военни възможности, а не единствено политически или информационни послания.

Едно обаче е безспорно: всяко ново разширяване на конфликта би означавало още разрушения, още човешки трагедии и още по-далечно решение на войната чрез дипломация.