Моля, подавайте сигнали на този номер: 0896577779

Днес България

Винаги навреме

Китай издигна срещу Австралия “огромен стационарен самолетоносач”

Това е фундаментална промяна в регионалните международни отношения.“ С тези думи австралийската преса оценява привидно безобидното споразумение, сключено между КНР и Соломоновите острови. Какво точно се съдържа в този документ, защо австралийското ръководство и обществото са уплашени от случващото се и какво общо има всичко това със събитията в Украйна?

През последните месеци Австралия беше един от най-гръмогласните застъпници на режима в Киев и съответно в режим на принтер печата нови и нови санкции срещу Русия. И не само защото австралийските власти примамват влиятелната украинска диаспора в страната си – Канбера не крие, че оказвайки натиск върху Русия, задържа Китай.

Австралийски политолози и официални лица заявиха, че успехът на Москва в Украйна ще създаде прецедент за Пекин. И по този начин да развърже ръцете на китайците за по-нататъшна експанзия в Тихия океан. Но именно тук Австралия, заедно със САЩ и Великобритания се опитват да изградят система за ограничаване на Поднебесната.

Проспаха…

Въпреки това, докато Австралия се зае да овладява Пекин на разстояние от 15 хиляди километра (а именно такова е разстоянието от Киев до Канбера), Китай изведнъж се оказа само на 1700 километра от австралийския бряг. В средата на март шефът на полицията на Соломоновите острови Антъни Веке подписа споразумение със заместник-ръководителя на китайското министерство на обществената сигурност.

Документът се занимава със сътрудничество за поддържане на обществения ред, защита на живота и имуществото на гражданите, както и реагиране при природни бедствия – тоест, с други думи, въвеждането на китайски войски на Соломоновите острови, ако местната власт поиска това. Например, ако отново има размирици, насочени срещу местните елити – особено ако тези бунтове (както през ноември 2021 г.) застрашават живота и имуществото на представителите на местната китайска общност. „Подписването на този меморандум само демонстрира на международната общност, че ние създаваме реално сътрудничество тук, основано на взаимна работа и интерес към развитието на Соломоновите острови“, каза г-н Веке.

В допълнение към тези точки обаче споразумението съдържаше още една. „Китай може, в съответствие със своите нужди и със съгласието на Соломоновите острови, да извършва посещения на кораби, да извършва логистично попълване и да прави спирания и преминавания на Соломоновите острови“, се казва в текста на документа. А в Австралия това беше възприето като пролог за поставянето на китайска база точно до австралийска територия.

Освен това някои предложиха да се реши възникващият проблем чрез кардинални методи. „Китай е паркирал огромен стационарен самолетоносач в непосредствена близост до всеки град в Източна Австралия“, каза австралийският медиен магнат Дейвид Луелин-Смит. Според него, ако възникне необходимост, тогава Австралия трябва да е готова да изпрати войски на Соломоновите острови, тъй като за страната тази ситуация е аналогична на Карибската криза.

Приятели на всички, врагове на никого

Разбира се, нито в Пекин, нито на островите потвърждават слуховете за базата. „Ние сме приятели на всички и врагове на никого“, каза премиерът на Соломоновите острови Манасе Согавара. „Правителството разбира последиците за сигурността от настаняването на военна база. И докато е на власт, няма да позволи небрежно прилагане на тази инициатива“, заяви кабинетът на Соломоновите острови.

„Опитите за подкопаване на приятелските отношения на Китай с островните държави не се подкрепят и няма да успеят“, заяви китайското външно министерство. „Сътрудничеството между Китай и Соломоновите острови не е насочено срещу трета страна и не противоречи на сътрудничеството на Соломоновите острови с други държави”, допълниха от там. “За да отговорим на нашите нужди от сигурност, трябва да диверсифицираме отношенията на страната с други партньори. Какво не е наред?”, каза Согавара.

„Съответните държави трябва искрено да уважават суверенитета на Соломоновите острови и независимостта на техния процес на вземане на решения, а не да решават отгоре какво трябва или не трябва да правят другите“, каза заместник-министърът на външните работи на Китай Ван Венбин. “Защо някой се притеснява от сътрудничеството между КНР и Соломоновите острови, докато властите и населението на островите като цяло приветстват това сътрудничество? Кой изпращаше военни самолети и кораби до границите на други държави и пъчи мускулите си години наред, заплашвайки сигурността и суверенитета на тези държави. И кой умишлено ескалира напрежението и подклажда блокова конфронтация, която застрашава регионалния мир и стабилност?”, допълни той.

И накрая, те обясняват на Австралия и други страни възможните последици от радикалните форми на намеса. „Намираме за изключително обидно да бъдем разглеждани като неспособни сами да управляваме нашите суверенни дела“, каза премиерът на Соломоновите острови Манасе Согавара. “Дискусиите в австралийските медии за инвазията на Соломоновите острови с цел принудителна смяна на режима не допринасят за укрепване на нашите двустранни отношения. Когато една безпомощна мишка бъде притисната в ъгъла от злобни котки, тя ще направи всичко, за да оцелее”, заключи той.

Презастраховане

Експертите са съгласни, че днес въпросът за поставянето на база наистина не си струва. Друго нещо е много по-важно – подписването на споразумение между Китай и Соломоновите острови дори не е първата стъпка, а скокът на Китай в южната част на Тихоокеанския регион. „Това е фундаментална промяна в регионалните международни отношения. Това обезценява десетилетията на австралийската дипломация и призовава за пълна преоценка на ангажимента на Австралия с Тихия океан. Министерството на отбраната, Министерството на външните работи и Кабинета на министрите са сериозно обезпокоени от прецедента, който се създава за страни като Папуа Нова Гвинея и Вануату, които също са ухажвани от Китай“, пише австралийският “Бризбейн Таймс”

Факт е, че англосаксонската система за сдържане на Китай се основава на геополитическите концепции за „островни линии“. Казано по-просто, Съединените щати и техните съюзници се опитват да се укрепят в островните територии на Тихия океан, за да лишат китайския флот (както търговски, така и военен) от свобода на маневриране и също така, ако е възможно, да застрашат морските комуникации. За да се получи, разбира се, е необходимо да се поддържат тесни и конструктивни отношения със самите островни държави, техните елити и правителства. В южната част на Тихия океан тази политика беше отговорност на Австралия (която традиционно контролираше региона).

През последните години обаче китайците започнаха да прекъсват този контрол. На първо място, чрез икономиката. От 2006 до 2020 г. Китай е предоставил около 3 милиарда долара помощ за Тихоокеанския край и в момента е най-големият им пазар за износ. Така през 2019 г. повече от половината от общите тонове морски дарове, дървен материал и минерали, изнесени от региона, са отишли за Китай. Освен това формите на китайските инвестиции бяха, да кажем, различни – както преките инвестиции в държави, така и просто изпомпване на ресурси за възнаграждение на местните елити. Например в Кирибати 75% от приходите на страната идват от такси за риболов. Но самата страна изнася много малко. През 2019 г. само 1000 тона морски дарове бяха изпратени в Китай, докато корабите под чужд флаг (предимно китайски) събират стотици пъти повече във водите.

Резултатът от китайско-австралийската икономическа конфронтация беше предвидим, както в Тихия океан като цяло, така и в частност на Соломоновите острови. „Австралия просто няма достатъчно ресурси, за да отблъсне внезапно нарасналия китайски интерес към Соломоновите острови“, обяснява Алексей Куприянов, старши научен сътрудник в ИМЕМО на РАН. “Китайците трябва да похарчат капитала си някъде, а инвестициите в страните от южната част на Тихия океан са доста перспективни. Второ, разширяването в зоната на кораловия триъгълник позволява да се пробие първата и втората островна линия”, допълва той.

Военно-политически дивиденти

Ето защо не е изненадващо, че след известно време икономическото присъствие на КНР започна да се превръща във военно-политическо. „Знаем, например, че те са увеличили броя на военните аташета в Тихоокеанския регион, знаем, че са предложили повече помощ на Тихоокеанския регион чрез различни средства и форми“, възмути се министърът на отбраната на Нова Зеландия Пини Енаре.

Разбира се, не всички островни държави в Тихия океан са доволни от пристигането на Китай. „Страхувам се, че ние, тихоокеанските острови, ще бъдем в епицентъра на бъдеща голяма силова конфронтация“, написа президентът на Микронезия Дейвид Пануело в писмо до лидера на Соломоновите острови. “Това не е някакъв празен страх, защото вече сме го преживели. И Федеративните щати на Микронезия, и Соломоновите острови са били бойни полета по време на Втората световна война”, припомня той.

Единственият проблем е, че вече са в епицентъра. Китайските служители са прави – не Пекин обяви политика на сдържане срещу Австралия или Нова Зеландия. Не Китай създава регионални блокове, насочени към конфронтация.

Въпросът сега е какво ще правят тези регионални блокове? Канбера вече заяви, че няма да търпи китайците на Соломоновите острови. „Ние не вярваме, че страни извън тихоокеанското семейство трябва да играят каквато и да е роля в осигуряването на сигурността на региона”, казва австралийският външен министър Марис Пейн. „По отношение на присъствието на Китай в Тихия океан, това е нашият заден двор, нашият квартал и ние сме изключително загрижени за всяка дейност на тихоокеанските острови“, каза в изявление австралийският министър на вътрешните работи Карън Андрюс. „Искаме мир и стабилност в региона. Не искаме дестабилизиращо влияние, не искаме натискът и принудата, които виждаме от Китай, да продължат да се разпространяват в региона“, повтаря министърът на отбраната Питър Дътън.

И не случайно говорим за Тихоокеанския регион като цяло – всички разбират, че Соломоновите острови са просто пробен балон за Пекин. Трамплин, с помощта на който КНР, например, отново може да опита да укрепи военнополитическите си позиции в по-големия и по-важен съсед на Соломоновите острови – Папуа Нова Гвинея. През 2018 г. Пекин предложи на местната власт да реконструира военноморската база, но властите на острова избраха Австралия – и сега китайците се връщат с различни интересни предложения.

Някои австралийски експерти вече призовават за залагане на промяна на местните режими. Не, не чрез директни военни интервенции – защо, ако можете да разчитате на регионалните елити? По-специално да се стимулират вече силните сепаратистки движения на същите Соломонови острови, да се разпръснат истории за варварската експлоатация на местните ресурси от китайците – и да се организира малък островен Майдан. Какво толкова? В Украйна се получи. Поне за известно време.

Превод: В. Сергеев/ pogled.info

Споделете тази новина във фейсбук
0 0 votes
рейтинг
абонирай се
Notify of
guest
0 Comments
Inline Feedbacks
View all comments
0
Would love your thoughts, please comment.x