Кмете, кмете, по гробището в Зидарово ли да съдим за управлението ти?! (видео)

В политиката чудеса се случват най-често преди избори. Тогава кандидатите слизат от плакатите като светци от иконостас, размахват обещания както фокусници – тесте карти и убеждават народа, че точно те държат ключа към земния рай. След изборите обаче райската градина обикновено се превръща в запустяло лозе, а обещанията изчезват по-бързо от дъждовна вода в пясък.

Може да прочетете повече за нашата нова рубрика "10 гастрономически минути с Мая"  тук.

Нещо подобно се случва и в село Зидарово.

Преди време местният кметски наместник Бърдуков дойде с амбиции, с визии и с обещания. Селото щеше да се развива, да стане привлекателно, да използва огромния си потенциал. А потенциал наистина има. Красива природа, богата история, живи традиции, културно наследство, за което мнозина населени места могат само да мечтаят.

Само че засега Зидарово не се прочува с развитието си. Не се говори за нови успехи, за туристически пробив или за културен възход. Днес България чу за него по съвсем друга причина.

Заради гробището.

Ако едно гробище е огледало на отношението към паметта, то в Зидарово огледалото е покрито с бурени.

Първият ред гробове все още създава илюзия за ред. Нещо като фасадата на стара къща, боядисана само откъм улицата. Но щом човек прекрачи по-навътре, попада в друг свят. Свят на трънаци, храсталаци и бурени, високи колкото човешки ръст. Свят, в който човек не отива да почете покойник, а сякаш тръгва на експедиция в Амазонската джунгла.

Между гробовете се вият пътеки, достойни за приключенски филм. Змии, гущери, паяци и всякаква друга пълзяща и хвърчаща твар са се настанили като редовни обитатели. На места природата е завзела терена с такава решителност, че човек започва да се пита, дали администрацията не е обявила гробищния парк за защитена дива местност.

В това съревнование между институцията и бурена, буренът печели убедително.

Вероятно Бърдуков би казал, че всеки трябва да си почиства гроба на близките. Звучи удобно. Само че въпросът не е в отделните гробове. Въпросът е в междублоковите пространства между тях, в алеите, в общите части, които по закон и по здрав разум са задължение на общината.

И тук възниква съвсем логичният въпрос: ходил ли е кметският наместник да види как изглежда гробището?

Защото ако е ходил и е оставил нещата така, картината е тревожна.

Ако не е ходил, картината е още по-тревожна.

Днес жители на Зидарово сами косят, режат и разчистват. Със собствени средства, със собствени машини, с бензинорези и електрически инструменти. Не защото им е хоби да водят война с джунглата, а защото искат да стигнат до гробовете на своите родители, баби, дядовци и близки.

Тъжна гледка.

Селото има нужда от управление, а не от наблюдение от дистанция. Има нужда от присъствие, а не от периодични появи. Има нужда от човек, който да обикаля улиците, да разговаря с хората и да чува проблемите им, преди те да се превърнат в национален срам.

Вероятно кметът на община Созопол Тихомир Янакиев няма да остане очарован от кадрите, които вече обикалят общественото пространство. Нееднократно е говорил за отговорност, контрол и работа в интерес на гражданите. Именно затова е редно да се запита защо едно гробище в една от най-богатите общини е оставено да прилича на декор от постапокалиптичен филм.

Защото гробището не е просто място за мъртвите.

То е изпит по човечност за живите.

А когато хората сами трябва да си проправят път с резачки и косачки, за да стигнат до паметта на своите близки, оценката за местната власт е написана отдавна. И тя не се нуждае от коментар.

Бурените вече са го направили вместо нея.