„Кметът на чудесата“: Как Николай Димитров оцелява там, където потъна цяло вилно селище?

Бургаско пак влезе в новините. Не заради туристите, не заради морето, а заради калта — и буквално, и преносно. Докато водата от потопа в Елените още не е изтекла докрай, прокуратурата влезе в Община Несебър. Да търси документи, доказателства, истини. Само че в тази община и истината отдавна е бетонирана — редом с речното корито.

Може да прочетете повече за нашата нова рубрика "10 гастрономически минути с Мая"  тук.

Министърът на енергетиката праща инженери да проверяват компрометирана инфраструктура. Добре, но кой ще провери компрометираната съвест на онези, които са подписвали “разрешителните”?
Щото “компрометирано дере” не се появява от само себе си. То става такова, когато някой реши, че и в реката може да се вдигне хотел — с гледка към собственото безочие.

20 години бетон и чадъри

Двайсет години Николай Димитров управлява Несебър. Двайсет! За толкова време човек може да стане професор, космонавт..
Ама не — Димитров стана майстор по друго: на политическо оцеляване.
През годините го “ровиха” полиция, прокуратура, различни институции. И какво? Нищо. Нито драскотина по имиджа, нито прашинка върху “репутацията”.
Като по филмите: куршумите минават покрай него, чадърът над главата не мърда, само костюмът малко се намокря от медийния дъжд.

И сега, след поредното бедствие, което отне човешки животи, кметът пак се изправя пред камерите с въпроса на века:

“Ама откъде да знам, че ще стане така?”

Е, сериозно ли?
От къде? От Google Maps, господин кмете! От дрон кадрите, дето всеки с телефон може да види, че е строено в дере!
Не трябва да си хидролог, за да разбереш, че дерето има памет и предназначение. И като му сложиш хотел на гърба, то няма как да гарантира, че утре мътна, кална вълна от придошли дъждовни води няма да го отнесат в морето.

„Не знаех“ — новата мантра на управлението

В България винаги някой “не знаел”. Не знаел, че е дере. Не знаел, че е незаконно. Не знаел, че ще вали.
Ама всички знаят кой е кметът, кой е подписвал, кой е бил “приятел” на кого в местната съдебна система.
Институционална ОПГ — така му викат хората. Всички си затварят очите, защото всички ядат от една и съща софра.

И когато народът гледа поредното наводнение и поредното “не знаех”, започва да си мисли, че може би трябва да завали и дървен порой. Щото явно само водата не стига да отнесе мръсотията.

А къде са медиите?

Помните ли ги? Тези, които му лъскаха имиджа, пишеха за “модерния управленец” и “несебърския пример за стабилност”?
Сега мълчат. Нито дума. Нито запетайка. Само вятърът от Елените шепне между страниците: “Платено мълчание”.

Да, ще има проверки. Ще има експерти. Ще има пак документи. И пак чадъри.
Но истината е проста — докато хора като Николай Димитров не поемат реална отговорност, всяко дере ще си намери своя хотел, а всяка трагедия — своя “невинен” управник.

И ако има малко чест, както обича да казва народът — сега е моментът кметът да си подаде оставката.
Не защото някой го мрази, а защото някой най-сетне трябва да плати сметката.