Княгиня Калина обърка шествията: Вместо на прайда се появи на „Шествие на семейството“

Има моменти, в които реалността така настървено се опитва да имитира пародия, че дори най-смелият сатирик остава без работа. Такъв момент беше и тазгодишното „Шествие за семейството“, където централната фигура неочаквано се оказа не някой проповедник, не някой политик с поглед на превъзбуден националист, а самата княгиня Калина Сакскобургготска.

Може да прочетете повече за нашата нова рубрика "10 гастрономически минути с Мая"  тук.

Появата ѝ беше толкова впечатляваща, че случайни минувачи вероятно са започнали да се оглеждат за снимачен екип и скрити камери. Облекло в цветовете на националния флаг, излъчване на човек, който току-що е избягал по време на визитация в експериментален център по психично здраве, и походка, която сякаш водеше собствен независим живот.

Ако човек не знаеше къде се намира, спокойно можеше да реши, че е попаднал на карнавал организиран от питомниците на Карлуково и Раднево в който с е е включил и прайд на травеститите.

Зад княгинята крачеше съпругът ѝ Китин Муньос с физиономията на човек, който е осъзнал, че животът му не е никак лек да дели един креват с жена, която прилича на състезател по вдигане на тежести. Изражението му напомняше на турист, който е резервирал почивка в Гърция, а се е събудил на общо събрание на етажната собственост провеждащо се в някоя от мазетата на блока.

Шествието, което трябваше да демонстрира традиционни ценности, на моменти приличаше повече на шествие на обратните. Парадоксът беше великолепен. Множеството от участниците громяха реалността, докато около тях се разиграваше спектакъл, който би накарал и най-разкрепостения амбриаж да възкликне: „Колеги, малко по-скромно!“

Българската обществена сцена отдавна е престанала да различава политиката от педераста и педераста от политика. В нея всеки играе роля. Едни са патриоти на пълен работен ден, други са морални стожери до следващия скандал, трети са пазители на традицията, които изглеждат така, сякаш са излезли от кастинг за постапокалиптичен мюзикъл.

И докато обикновените хора се чудят как да платят сметките си, елитът продължава да им поднася безплатни представления. Българската действителност работи на принципа „вход свободен, изход по спешност“.

В крайна сметка шествието приключи, знамената бяха прибрани, лозунгите заглъхнаха, а зрителите останаха с усещането, че са присъствали на нещо средно между историческа възстановка, маскараден бал и гей парад.

И ако някой ден историците решат да опишат България от началото на 21 век с една-единствена сцена, има голям шанс да изберат точно тази: княгиня в трибагреник, шествие за традиционни ценности и публика, която не знае дали да ръкопляска, да се смее или да се обади на психиатър.