Когато мъжът е готов за рога, но не и за чест се превръща в Пут(ю) Маринкин

Когато наш Сашо Кадиев, любимецът на екрана и известният „мамин син“ на Катето Евро, реши да отвори душата си пред медиите, изведнъж сме изложени на тирада за морал и себепознание, която напомня на нещо средно между романс от евтина сапунка и епизод от риалити предаване. Представете си това: Сашко стои гордо, „изпълнен със самосъзнание“, готов да приеме изневярата, стига да се случи. Всъщност той е готов за рога, само че с усмивка и притворна мъдрост.

Може да прочетете повече за нашата нова рубрика "10 гастрономически минути с Мая"  тук.

И тук идва най-забавното – вместо да покаже някаква решителност, Кадиев се хвали със своето благоразположение да прости всичко и на всеки. Мъж ли е това или потенциален абонат на Карлуково? Не, Кадиев не е от онези мъже, които биха сложили малко мъжество в отношенията си – той е готов да се огъне и свие, докато жена му Ивелина, красива и сексапилна, „случайно“ не реши да го превърне в поредния елен лопатар. Всъщност, самият Сашо май е по-добър в мисленето за всички възможни извинения, отколкото в мисленето за начини да се уважава като партньор.

Сашко е класическата българска версия на „безгласния мъж“. Докато той „работи“ върху личните си търсения и гледа да е в мир със света, Ивелинчето с бодър тон би могла да му запълни главата с рогове, и то не само метафорично. Та нали все пак се предполага, че тя също има нужда от „психологическа свобода“?

Разбира се, Сашо намира вина в себе си. Разказва ни как е „тормозил“ майка си – Катето Евро – с дребнавости и безкрайни упреци, което, естествено, ни напомня защо той самият е останал затворен в ролята на „маминко“.

Да, докато Кадиев обмисля философски теми за изневярата, подобно на заклет романтик в клинична депресия, Ивелинчето би могла да се окаже новата Златка Райкова на светските среди. Защото, ако я оставим само на „философския покой“ на нашия Сашо, нищо чудно тя да се открехне в толкова „свободно време“, че да задмине всяка друга, получила титлата на „разкрепостена вършачка“. Но нали това е любовта според Кадиев – всичко може да се преживее, стига човек да бъде „в хармония“ със себе си.

Такива мъже, като Сашо – съществуват не за друго, а за да напомнят на всеки, че дори във века на безкрайна самоосъзнатост и терапевтични откровения, трябва да имаш поне малко мъжество. Иначе ще се озовеш като Сашко, чиято единствена мъжественост е готовността му да прости изневяра, докато жена му твърде вероятно дълго няма да мисли над подобни дилеми.

На такива екземпляри скъпи читатели им викат по нашенски -Пут(ю) Маринкин.