Когато на един народ му липсват „топки“ му падаряват орехови фиданки

Скъпи читатели, поредната гавра този път дойде от чужбина, до там я докарахме вече и чуждоземците да се подбъзикват с нас. Както се казва станахаме за ташак!

Може да прочетете повече за нашата нова рубрика "10 гастрономически минути с Мая"  тук.

Ето, за какво иде реч – българските села, пострадали от наводненията, получиха помощ от общината в Истанбул. И каква точно помощ, ще попитате? Орехови дръвчета. Да, правилно прочетохте. Орехови дръвчета, приятели! А сега си представете следното пожелание:

„Наводнението ви взе покривите, унищожи домовете и нивите ви, но, хей, заповядайте по едно орехче! След 10-15 години ще си имате сянка и нещо за чупене по Коледа!”

И тук започваме да си задаваме въпроси. За чий чеп са ни тия орехови дръвчета? Защо въобще медиите го отразяват това като нещо важно? Още по-важно – какво всъщност се крие зад този „братски” жест от страна на Турция?

Символика или сарказъм?

В древните времена орехите символизирали мъдрост и сила, но ако погледнем от по-цинична гледна точка, може би символиката в случая е друга. Орехът, с твърдата си черупка и вкусно ядро, е като един политически намек – „Вижте се, българи, нямате орехи в гащите си. Вие сте кухи като тези черупки, които се надяваме да пораснат от тези дръвчета.”

Дали пък турците не искат да ни кажат точно това? Че сме безгръбначни и неможещи да се справим сами с 240 хрантутници в парламента и хиляди „експерти“ около тях, които глозгат държавата като гладни кучета кокал? Ами нямаме топки, това ни казват братята от южната ни съседка.

Трябва да чакаме Турция да ни подари орехови дръвчета, за да може в бъдеще да берем плодове от тях, докато ние самите нямаме куража да свършим дори елементарната работа да накараме нашите слуги на народа да заработят за него.

Като нямате топки са ви нужни орехи, не реална помощ?

Когато някой бедства, каква помощ би очаквал? Лодки, строителни материали, дрехи, храна, медикаменти… Вие ми кажете какво. Всичко, което е нужно на хората в момент на криза, но не и… орехови дръвчета. Може би това е новата хуманитарна мода – засаждане на дървета за духовно извисяване вместо строителни материали за възстановяване на домове.

„Няма къде да живеете? Е, няма страшно, след 20 години ще имате гора с орехи!“

Нашите политици обаче, разтреперани от този „жест”, веднага се втурват да го афишират като голямо дипломатическо постижение. „Виждате ли, как ни уважават на юг! Орехови дръвчета! Толкова ги е грижа за нас!”

Те нещастниците даже не могат да се досетят, че може би турците наистина са се постарали да изберат нещо с послание. Но дали е послание на уважение -абсурд, или на прикрито подиграване -вероятността е огромна?!

(Не)уважение и тъпо ухилен отговор

Медиите веднага подхванаха тази „историческа” новина. Не говорим за това как реално няма възстановяване на пострадалите села, как хората още чакат истинска помощ. Не, не, не! Това явно не е новина. Но подарените дръвчета? О, това е повод за заглавия и хвалби.

Един турски жест, размахван с гордост от нашите политици. А на фона на това? Пострадалите продължават да чакат. Къде са обещаните пари, къде е помощта от държавата, къде са действията, които всъщност ще помогнат на тези хора да се върнат към нормалния живот? Докато чакаме, ще имаме време да се грижим за орехчетата, засаждайки ги в „чест” на нашата неспособност да се справим със собствените си проблеми.

Ореховата метаморфоза

И така, нека опитаме да вникнем по-дълбоко в смисъла на този „подарък”. Орехът е упорито дърво, изисква време и грижи, за да даде плод. Както и българските граждани търпеливо чакат подобрение в условията на живот, същото както хората от пострадалите села чакат помощ. Орехът ще расте, ще се укрепва, докато хората продължават да чакат… и да чакат.

Но какво ще стане с тези орехови издънки, когато пораснат? Може би един ден, когато орехите узреят, ще станат символ на това колко време е минало, без да се направи нищо съществено за бедстващите села. Те ще бъдат живо възпоменание на неспособността на нашите некадърни управляващи да се справят с истинските проблеми.

Ореховата ирония

Може би този жест наистина е добре обмислен. Турците просто ни се смеят – „Ето ви орехи, да видите какво ви липсва!” А ние идиотите, вместо да се събудим и да предприемем реални действия, гледаме тъпо, как политическите ни невръстеници гордо позират пред медиите, размахвайки орехови фиданки.

Един ден, когато тези орехи пораснат, ще имаме какво да ядем по Коледа и Нова година. Но дали ще имаме къде да го правим, зависи не от орехите, а от това дали ще се събудим от дълбокия под(орехов) сън, в който явно сме изпаднали.

„Орехи вместо реални действия.” Това може да бъде новият лозунг на скапаното ни общество.