Кой пали, кой духа, кой си играе на съдебна драма: Емил Пейчев пак в главната роля на ищец (видео и снимки)

Царево, град край морето, но явно и край търпението. Защото тук не само вълните се блъскат една в друга, а и делата — все подадени от един и същи човек: Емил Пейчев. Ако имаше класация за най-продуктивен жалбописец, човекът щеше да е със златна писалка на ревера. Кога гледа бизнес, кога си управлява „публичната персона“, кога завежда жалби, кога пише доноси – не е ясно. Може би времето за него върви наобратно? Или е открил как да живее в паралелна реалност, където има 48-часов ден.

Може да прочетете повече за нашата нова рубрика "10 гастрономически минути с Мая"  тук.

ГУЗЕН НЕГОНЕН БЯГА ИЛИ ТАКА ИЗГЛЕЖДА ДЪРЖАНИЕТО НА ЕМИЛ ПЕЙЧЕВ В СЪДА:

Но да преминем към днешния спектакъл — делото срещу Мариян Секулов, бивш приятел, настоящ враг, и вероятно следващ кандидат за стената на „вечните врагове“ на Пейчев.

Палеж или кулинарен опит с бензин?

Пейчев обвинява Секулов в опит за палеж на служебните му автомобили и цеха за климатици. Сцената е като от евтин криминален сериал: на капака на служебен автомобил – разлят бензин, драсната клечка, която угасва по-бързо от съвестта на доносник, и — за да е пълен абсурдът — ръкавица, оставена точно така, сякаш някой я е положил внимателно, за да я вземат органите на реда. Чак да се зачуди човек — подпалвачът ли е непрофесионалист, или сценарист на комедия?

Като капак (буквално – върху капака на колата), ръкавицата „съответствала“ на такива, каквито Мариян Секулов използвал в своя цех. Разбира се, в боклука му такива ръкавици валят като есенни листа. Взимаш една, поръсваш я с доза интрига, оставяш я върху сцената и voilà – сценарият е готов.

Камерата: Голям брат гледа, но с диоптър минус осем

Камерата, която според Пейчев трябвало да разкрие мистерията, показва… нещо. Кой, какво, защо – не се вижда. Експертът, призван да внесе яснота, вкара само мъгла. Отговаря на въпроса дали може да разпознае извършителя с класическото: „Това не беше моята работа. За изясняване трябва допълнителна експертиза“ Човек започва да се пита, дали не е сбъркал делото с кулинарна изложба – толкова уместна бе експертизата му.

Свидетелят: човек, приятел, роднина, полицай

Вече влизаме в зоната на сюрреализма. Единственият свидетел на Пейчев е Явор Момчилов – полицай, сътрапезник, слухов приятел по роднинска линия. Така твърдят слуховете из целия град. Нещо като „комплект за съдебна достоверност“, но от AliExpress. Момчилов очевидно е видял нещо, но вселената не е разбрала какво. А градската мълва – този вечно шепнещ информатор – намеква, че обективността му е толкова вероятна, колкото и сняг през август.

Мотив? „Ревност по климатици“

Секулов и Пейчев били приятели. Докато първият не си отворил цех за климатици. Тогава другият явно се разболял от индустриална ревност. Как така той, старият играч, нямал цех, а „ученикът“ му вече се вози в нов Dodge? И както казва народът — „Гладна кокошка просо сънува, а злобна – си изяжда трътката.“

Пейчев започнал да му краде рекламните табели, чупел ги, а после сядал на маса с него и се чудел „кой ли прави тези неща“. Класика в жанра „токсично приятелство“.

Секулов накрая го хванал на запис – буквално. Дал записите на полицията, но после решили да се сдобрят. Голяма грешка. Защото някои хора не умеят да прощават, когато не са по-успели от тези, на които са завиждали.

Джипът, синът и „случайният“ удар

Сцената е почти гротескна: Пейчев причаква Секулов до контейнерите (буквално), удря му новия джип Dodge, точно от страната, където седи 12-годишният му син. Колата се отмества към канавката, но не и отмъстителността на Пейчев – тя остава стабилна като бетон. Чудо спасява малкия Давид от жестока смърт.

Жалби, институции и медийни каламбури

Пейчев е човекът-жалба. Който не му е по вкуса – става герой в сайт стопанисван от жалбари, провокатори и откровенни манипулатори-лъжци. „Журналистическият му стил“ е прост: първо удряш през институциите, после през медиите, и накрая казваш, че си общественик. Като булдог с достъп до печатница.

ЧУЙТЕ КАКВО КАЗА МАРИЯН СЕКУЛОВ ПО СЛУЧАЯ…. И НЕ САМО НЕГО …

Логика vs. Фантазия

Криминалистично погледнато: кой, ако е решил да пали автомобили за десетки хиляди лева, ще го прави толкова непрофесионално? Ще остави туба бензин, ръкавици, дори щеше да е по-правдоподобно, ако бяха метнали и личната карта на Секулов върху капака за по-голяма „автентичност“.

Кой, който е в конфликт, ще действа до собствения си цех, където е ясно, че има камери? Кой, освен ако не е глупав или — по-вероятно — набеден?

Пропуснати следи и удобни фигуранти

Няколко дни преди палежа, в цеха на Секулов работи Георги Кабаков — появява се за два дни и изчезва. Няма ли някой да провери тази следа? Защото, ако ти трябва ръкавица с ДНК на Секулов, няма по-лесен начин от това да я вземеш директно от коша му. И няма по-лесен начин да я подхвърлиш, ако си подучен от човек, който обича да режисира дела като сапунени опери. Кабаков заявява на Мариян, че е напуснал работа при Пейчев и иска да работи за него. Меракът му минава за 48 часа -интересно?!

Гласът на разума

Адвокат Пламен Димитров, с опит като прокурор, заявява, че никога не е виждал подобно нещо. Това идва от човек, който вероятно е виждал повече странности от лекар в спешното. И когато такъв човек ти казва, че „това дело мирише“ – значи не просто мирише, а направо вони на постановка.

Театърът е пълен, сценарият е плосък

Това дело не е правосъдие – това е цирк с лош режисьор и претенциозен актьор в главната роля. Пейчев е като човек, който хвърля камъни от покрив, но се оплаква, когато някой хвърли шапка към него. Секулов, междувременно, просто иска да работи, да си гледа детето и да не се вози в кола, която се превръща в мишена на завистливо камикадзе.

А вие, гражданите на Царево? Ние от Днес България питаме: колко още ще търпите този град да бъде сцена на лични войни, облечени в юридическа одежда?