Колко още! Вървете си…
Водни оръдия, кръв, запалени полицейски коли, безредици, хиляди протестиращи….Това бе обстановката около вчерашната среща България-Унгария. Резултатът от нея няма никакво значение, макар че националите ни заслужават поздравление за мъжката игра. Оставаме обаче последни в групата, а перспективите са отчайващи.
По-значимото е друго. Нетърпимостта към това ръководство на БФС вече е преминала границите. Никой повече не иска Боби и неговата клика. Наглостта им достигна позорни нива. Това се видя и снощи от коментарите на Лечков и Костадинов. Безпардонност на непонятна степен, липса на морал и на всякаква етика. За капак и среден пръст! Михайлов пък се скри и остава неоткриваем. Ами, вървете си. Махайте се. Целият народ ви го каза.
Ако не го направят, тогава трябва да се действа. Време е клубовете да се обединят, да съберат подписка и да насрочат извънреден конгрес. Без заобикалки и сметки. Защото те също са потърпевши и това се вижда. От най-големите, до най-малките. Всеки знае как Боби си осигуряваше гласовете на малките. Да не коментираме. По-важното е всички заедно да тръгнат към промяната и да изгонят пасмината. Не е толкова трудно. Трябва желание и воля.
Държавата също има начин да въздейства, макар и непряко. В БФС са получили средства по различни програми за подпомагане на детско0юношеския футбол, както и за аматьорките клубове, частично. Това не са малко пари. Нека да се направи детайлна ревизия и да се проследи как са харчени парите. Защото и по тази тема се носят слухове за грозни злоупотреби. Нека държавата да бъде инициатор на един национален дебат за бъдещето на българския футбол, нека се потърсят всички законови лостове за влияние. Ясно е, че според наредбите на ФИФА и УЕФА държавните органи не могат пряко да се месят в работата на футболните федерации. Има начини обаче, да се въздейства. И, накрая. Нека цялото общество трябва да застане и да каже КРАЙ!
Днес се навършват 30 години от вълшебната дата 17 ноември 1993 година. Тогава България постигна историческа победа над Франция на „Парк де Пренс“. След това дойде и лятото на САЩ 94. Сега футболът ни е в будна кома, а част от героите тогава са главните виновници за това жалко състояние. Време е за промяна, истинска!
