Колтуклиева за разкритията със 138 – мо училище в София: Мълчанието ни прави съучастници в този ужас
В последните дни обществеността е разтърсена от ужасяващи разкрития, свързани с 138-мо училище в София. Майки, бащи, баби, дядовци, лели и чичовци са изправени пред шокиращата истина: техните деца, внуци и братовчеди са били снимани тайно в тоалетните от директора на училището. Тези снимки вероятно вече са се разпространили и достигнали до неизвестни лица, а въпросът е – как е възможно подобно нещо да се случва в едно учебно заведение?
Може да прочетете повече за нашата нова рубрика "10 гастрономически минути с Мая" тук.
Когато става въпрос за личната неприкосновеност и безопасността на децата, реакцията на обществото трябва да бъде мигновена и категорична. Но вместо това, сякаш обществото е изгубило гневната си реакция. Няма масови протести пред училището, няма реакции от родителските организации, няма обществени възмущения. Защо? Защо не се изправяме и не заявяваме категорично, че това е недопустимо? Не ви ли се иска да застанете пред Софийския районен съд и да крещите, че психичното здраве на нашите деца не струва 5 000 лева, колкото е сумата, с която директорът е бил освободен под парична гаранция?
Това са думи на Колтуклиева, които ясно изразяват възмущението и болката:
„Няма ли да излезете на протести пред 138-мо училище – да покажете несъгласието си вашите момчета и момичета да стават жертви на извратени? Не сте ли гневни?“
Само политик като Делян Пеевски изрази възмущение по случая и поиска правосъдие. Други представители на властта и медиите обаче очевидно предпочитат да мълчат. В ефира се чуха нападки към опозиционни фигури и разсъждения за личните връзки на директора с видни лица, но истинската реакция – тази, която би могла да доведе до промяна – липсва.
Медиите също се оказаха безучастни. 138-мо училище вече не е актуална тема за информационните емисии, а ако някой политик или обществен деец изрече нещо провокативно, цялата медийна машина се задейства. Но когато става въпрос за защита на децата, „всички мълчат“.
Държавната агенция за закрила на детето е като глуха стена. Янка Такева, която винаги е на линия с искания за увеличаване на заплатите на учителите, в тази ситуация изглежда безучастна. А децата? Те са просто цифри в училищните дневници, които минават и заминават – без значение какво се случва около тях.
Тъжната реалност е, че обществото е престанало да реагира. Виждаме как медиите гонят сензации, когато някой политик или известна личност заплаши с изказване или действия. Но за истинските проблеми – за децата, които страдат и се страхуват – няма реакции, няма протести, няма гласове.
Колко жалко е всичко това! И докато не се случи истински протест, докато не излезем на улицата и не заявим категорично своето несъгласие, може би ще продължаваме да живеем в страх и безнаказаност.
Извинявайте, деца! Мълчанието и безразличието на възрастните е най-големият удар върху вас. Нека си зададем въпроса: ако не можем да защитим собствените си деца, какво остава за бъдещето ни?
