Коментар на седмицата! Псевдо-защитници и бизнес тарикати: Дует за масова манипулация

В България синдикатите отдавна са като онези геройски персонажи от приказките, които се явяват с големи фанфари и обещават чудеса, но накрая излизат само с един гол ентусиазъм и изпразнени джобове. А работодателите? Те пък са като лисици в курник – обещават, че ще пазят кокошките, но накрая само пера хвърчат. И какво излиза? Че и едните, и другите гледат да изиграят народа натиквайки го като петел в празнична супа.

Може да прочетете повече за нашата нова рубрика "10 гастрономически минути с Мая"  тук.

Синдикатите: Едни фанфари, много дим, но никакъв огън

Пламен Димитров, нашият синдикален виртуоз, отново блесна със заплахите си за протести. Ама чакай, къде беше той, когато бизнесът „спестяваше“ ДДС-то на хляба? Май е бил зает да реди пасианси с политиците. Сега обаче, когато някой друг е „забравил“ да му прати покана за дискусиите, Пламен се изживява като народен будител. Така е – като ти вземат кокала, почваш да лаеш.

Синдикатите в България са като стара бъчва с щампа „Медовина“– очаквания много, но накрая само кисел оцет изтича от нея. Вместо да се борят реално за работниците, те са по-заети да организират срещи на четири очи с работодатели. А когато работникът надигне глас, те вдигат рамене:

"Е, ние направихме каквото можахме, ама вие се съгласихте, нали?" Сякаш гледаш театър с лош сценарий – хем се ядосваш, хем не знаеш да се смееш ли през сълзи.

Работодателите: Кралете на сивата мъгла

Българският бизнес е като ученик с оправдания за домашното:

"Ако ни вдигнете ДДС-то, ще минем в сивия сектор!" 

Ама сериозно ли? Това е като пътник, който казва на контрольора:

"Ако ми искате билет, ще сляза без да платя." 

Добре, господа, хайде, минете в сивото. Да видим как държавата ще ви „посиви“ с глоби и проверки. Или по-скоро няма да видим, защото законите в България се спазват толкова, колкото диета на сватба.

Комуналният капитализъм, който работодателите пробутват за демокрация, е като стара българска приказка – заедно ли сме, ще се надиграем. Те говорят за „свободен пазар“, но реално практикуват нещо като селска борса – хитрост, тарикатлък и едно непрекъснато извиване на ръце. И после, като ги притиснеш с данъци, пищят като пиле в кълчища.

Протестите като сапунен сериал

И ето ги синдикалистите, размахали знамена и лозунги, обявяват протести. Голямо театро! Това е като сапунен сериал – уж се борят за „хората“, а реално си разменят реплики с бизнесмените в кулоарите. И после народът гледа и се чуди:

"Че за кого са тия протести?" Истинските синдикати биха направили нещо повече от това да лаят като куче пред чужда врата – биха изисквали реални резултати, вместо да симулират дейност.

А работодателите? Те са като тези, които винаги викат „вълк!“ – заплашват с кризи, фалити и икономически апокалипсис, само и само да не пуснат стотинка повече за работниците. А когато държавата се досети да ги притисне, те изведнъж стават най-големите мъченици.

Гнусната истина

Каква ирония, че в България синдикатите и работодателите са като две страни на една и съща монета – монета, която винаги пада на „езика“ на интересите им. Докато те си играят игричките, работниците и потребителите остават само публика, която гледа с отворена уста.

А народът?

Народът пак ще бъде ощетен. Хлябът няма да поевтинее, ДДС-то ще се върти като пате в калчища, а заплатите ще останат на нивото на обидно ниския морал в държавата. И накрая, когато всички тези циркове приключат, единственото, което ще остане, е вкусът на горчивия хляб на българската реалност.

Миш-маш без яйцата

Ако синдикати и работодатели наистина защитаваха интересите и мислеха за хората, както винаги се бият в гърдите, България щеше да бъде друга. Но докато те се разбират на тъмно и прехвърлят отговорности, страната ни прилича на село без кучета – всеки си влиза, взима каквото може и после се скатава.

Драги синдикалисти, вместо да се биете в гърдите, че ще вдигате протести, направете нещо истинско. И драги работодатели, ако ще минете в сивия сектор, поне ни спестете драмите и лъжливите обяснения. Народът вече е наясно, че както се казва:

"Който се хване на хорото не винаги играе по ритмите на собствената си гайда"

Автор: Янчо Николов