Край на номера „Пих едно хапче“: Бургас откри лаборатория, която ще разваля алибитата на дрогираните шофьори (ВИДЕО И СНИМКИ)

В Бургас официално бе открита токсико-химична лаборатория, разположена в сградата на Базовата научно-техническа лаборатория на ул. „Дебелт“ №9. Събитието събра на едно място ръководители на институции, представители на държавната администрация и цял букет от хора, които обикновено се срещат при далеч по-мрачни поводи.

Може да прочетете повече за нашата нова рубрика "10 гастрономически минути с Мая"  тук.

Този път обаче поводът беше приятен: Бургас вече разполага с модерна апаратура и лабораторен капацитет, предназначени за прецизни токсикологични изследвания.

На откриването присъстваха директорът на ОДМВР-Бургас старши комисар Ичев, началникът на пожарната и аварийната безопасност в Бургас Николай Николаев, административният ръководител на Окръжна прокуратура-Бургас Георги Чинев, кметът на Бургас Димитър Николов и други представители на институциите. Тук беше и идейният вдъхновител и генератор на проекта Райко Райчев.

А за да не изглежда всичко прекалено лабораторно, стерилно и подозрително научно, на церемонията присъстваха и деца в народни носии, които донесоха питка по стар български обичай. Народната традиция срещна високата технология. Питката беше от едната страна. А от другата страна стоеше апаратурата, която очевидно няма никакво намерение да слуша приказки.

„Господин полицай, аз само пих едно лекарство“ вече не е особено впечатляващ сценарий

И тук стигаме до най-интересната част.

Новата лаборатория е особено важна за случаите, при които водачи са дали положителен резултат при тест за наркотични вещества, но впоследствие твърдят, че причината е лекарство, хранителна добавка, медицински препарат или някакво друго чудо на фармацевтичната цивилизация.

Този жанр вече има доста познати реплики. „Аз не съм вземал нищо.“ „Сигурно е от лекарството.“ „Тестът е фалшив.“ „Вчера пих нещо за настинка.“ „Едно хапче беше.“

И вечният хит:

„Не знам как е станало.“

Е, лабораторията точно това ще се опитва да разбере. Само че този път между човешкото въображение и лабораторния резултат има апаратура. А апаратурата, за щастие, не се впечатлява от убедителна физиономия.

Ефедринът не е метамфетамин. И науката няма чувство за хумор

Една от важните задачи на прецизните лабораторни изследвания е да се прави разграничение между различни вещества и техните метаболити.

Това е особено съществено при вещества, които могат да имат сходни характеристики при определени предварителни тестове.

С други думи, лабораторният анализ трябва да може да даде отговор на въпроса:

„Какво точно има в пробата?“

А не: „Какво би било удобно да има?“

И точно тук започва лошата новина за онези, които са решили, че всяка положителна проба може да бъде превърната в драматичен монолог за невинността. Предварителният тест може да е началото на процедурата. Лабораторното изследване е мястото, където започва сериозният разговор с химията. А химията е лош слушател. Не приема клетвени декларации. Не се трогва от: „Ама аз съм човек с авторитет.“ Не пита: „Ти познаваш ли някого?“ Не приема: „Шефът ми е еди-кой си.“ И определено не се впечатлява от онзи стар български специалитет: „Ще се оправим.“

Светкавични резултати и край на лабораторното чакане

Очаква се лабораторията да започне работа с първите проби приблизително след 20 дни.

В нея ще работят двама служители, като според представената информация капацитетът е съобразен с необходимия обем работа.

Тук също има нещо символично. Двама души. Модерна техника. И потенциално огромно количество човешки обяснения. От едната страна стои научният анализ. От другата може да се появи цял литературен жанр. „Историята на едно невинно хапче“. Първа глава: „Не знаех.“ Втора глава: „Може да е от лекарството.“ Трета глава: „Тестът сигурно е объркал нещо.“ Четвърта глава: „Адвокатът ми ще обясни.“ И после лабораторният резултат. Кратък. Сух. Без литературни украшения.

Бургас си купи не просто техника, а още един начин фактите да говорят

Колкото и да е забавна перспективата за онези, които досега са разчитали на алибита с фармацевтичен привкус, значението на лабораторията е далеч по-сериозно. При доказването на нарушения, свързани с управление на моторни превозни средства след употреба на наркотични вещества, прецизността на изследването е критично важна. Защото тук не става дума само за това някой да бъде „хванат“. Става дума и за това резултатът да бъде научно обоснован, надежден и защитим. И точно затова модерната токсико-химична лаборатория е важна. Тя не трябва да бъде машина за наказания. Тя трябва да бъде машина за факти. А фактите, за разлика от човешките оправдания, не могат да бъдат подкупени с една питка и малко театър.

Питка за здраве, апаратура за истината

Церемонията имаше и чисто български финал. Деца в народни носии внесоха питка, с която гостите бяха почерпени по стар народен обичай. Красив жест. Традиция. Символика. И някъде между българската питка и модерната лабораторна апаратура се получи доста любопитна картина. Едните носят миналото. Другите проверяват настоящето. А бъдещето вероятно ще бъде доста неприятно за онези шофьори, които са решили, че между положителния тест и окончателния резултат има достатъчно пространство за импровизация. Може и да има. Само че вече в това пространство ще има лаборатория. И тя няма да слуша оправдания. Няма да приема театрални въздишки. Няма да се впечатлява от самочувствие. Няма да различава богат от беден, началник от подчинен, „важен човек“ от човек без връзки. Ще различава вещества. Точно това е работата ѝ. Така че за бъдещите герои на пътната химическа сага остава един скромен съвет: ако наистина сте пили лекарство, надявайте се лабораторията да го докаже.

Защото ако не сте пили лекарство, а сте разчитали само на версията „ама то сигурно е от нещо“, предстои неприятна среща между фантазията и химическия анализ. А в тази среща последната дума обикновено има не човекът с най-убедителната физиономия. Последната дума има лабораторията. И тя, за разлика от някои шофьори, няма да може да каже: „Не помня какво взех.“