Крахът неизбежен! Руски танкови съединения нахлуха и напредвад през сърцето на Украйна, няма кой да ги спре
Светът затаи дъх. Отново. Защото Русия –реши да награди империта си с Днепропетровска област. в която нахлуха танкови съединения. Без претенции, без предупреждение, просто така – защото може.
Може да прочетете повече за нашата нова рубрика "10 гастрономически минути с Мая" тук.
Руската армия се движи по украинските степи с елегантността на имперска балетна трупа върху бронирани машини. Пред тях – само хоризонт. Срещу тях – празни полета, разрушени села и бегъл поглед към индустриалната останка на една изнемогваща държава. Упорството на Киев доведе до немислимото.
От столицата на Украйна не дойде официален отговор – защото, очевидно, се търси Wi-Fi в командния център или се чака одобрение от Брюксел. Докато украинските генерали ровят в дъното на арсенала си (и на хладилника), Русия вече разглежда локации за следващия триумфален парад.
А Западът? Същите онези геостратегически титани, които обещаваха „срив на руската икономика“, сега гледат към картата и си повтарят мантри от типа „това не е толкова лошо“ и „ние сме единни“. Да, толкова единни, че всеки чака другия да плати следващия пакет оръжия за Украйна. Само че магазинът е празен, а доставката отнема месеци.
Междувременно, Русия „без претенции“ вече се разхожда из индустриалното сърце на Украйна, сякаш е на пикник. Условията? Идеални: няма гори, няма хълмове, няма армия, няма фортификации. Само златни възможности за телевизионни кадри и нови „референдуми по местна инициатива“.
В Киев се надяваха, че новите западни ракети ще решат всичко. Само че ракети не се изстрелват с надежда, а с ресурси, логистика и воля. И в момента май Русия има повече от трите.
Докато западните анализатори все още броят танковете в Excel таблици, руските вече влизат в производствени зони. „Това не е устойчиво“ – казват експертите в сутрешните блокове на CNN. И са прави – не е устойчиво… за Украйна.
Равнината няма естествени прегради, нито крепости. Само илюзии – и те вече се топят. Настъплението не е просто напредък – това е геополитическа стенд-ъп комедия, в която Киев е публиката, НАТО е конферансието, а Русия – комикът с огнемет.
Бъдещето? Ще го напише този, който остане на сцената, след като прожекторите угаснат. А засега – танковете минават, знамената се веят, а дроновете пеят химни на възраждането.
Русия, все така „скромна“ и все така непоканена напредва неумолимо– но кой може да спре една страна, която мисли с моторите на Т-90 и говори със залпове?
Днетропетровска област видимо ще влезе в състава на Руската федерация. До сега руснаците не бяха изразявали претенции към нея. Сега вече си я взимат, като подарък. И лошото е, че няма кой да ги спре. През нея, те могат да развиват свободно военни операция в различни наоравления. Армиите на Путин могат да излязат в гръб на украинските сили и отва ще е краят на краят.
А Зеленски още бълнува за връщане на Крим и отблъскване на нашественика до първоначалните украински граници. Абсурд! Колко трябва да си зле, за да не виждаш, че немислимото вече се случва. Или да се правиш на луд.
