Къде е оставката, г-н Тодор Цвятков?!

В българската политическа менажерия се появи нов екземпляр – Тодор Цвятков, общински съветник в град Камено, който, подобно на слон в стъкларски магазин, успя да опорочи и натроши тотално огледалото на малкото останала положителна визия на българския общественик. Само за 24 часа след Нова година , той успя да блъсне колежката си Марияна Коева и след това да се опита да прикрие следите си с финес, достоен за треторазряден криминален филм отрицателен герой.

Може да прочетете повече за нашата нова рубрика "10 гастрономически минути с Мая"  тук.

Представете си следната ситуация: общински съветник, на когото гражданите са гласували доверие, за да защитава интересите им, се оказва актьор в истинска криминална драма. Цвятков – човек, който вместо да демонстрира добродетели и отговорност, прави всичко възможно да влезе в учебниците по „Как да не бъдеш добър пример за обществото.“

След като удря Марияна Коева на пешеходна пътека в родния си град, Тодор Цвятков вдъхновен от поговорката „Направи беля и я заметипод килима“, решава, че най-добрият начин да се измъкне от ситуацията е да убеди пострадалата, че сама е паднала. Това е все едно да кажеш на някого, че слънцето изгрява от запад и да очакваш да ти повярва. В случая от удара, Коева е в неадекватно състояние и номера минава в първите часове след трагедията.

Вместо да се извини и поеме отговорност като истински мъж, общинският съветник започва да разиграва евтиния си сценарий за измъкване от ситуацията, като вероятно сам започва да вярва на сто пъти повторените си лъжи. Тодор си намира и добър лъжесвидетел в лицето на Георги Куцара, който умело маже, докато Цвятков лъже. Но нашият тарикат не спира дотук.

Той умело подвежда медици, близки и роднини на Марияна изкарвайки се едва ли не нейн спасител. Опитва се първоначално да я заведе и зареже на работното и място, но колегите и виждат състоянието на Коева и решават да звъннат на 112. Естествено, за Тодор това е кошмарно развитие на събитията и си предлага услугите да я откара до УМБАЛ-Бургас, където лъже и медиците, че я намерил паднала. Това поведение напомня на старата поговорка: „Лъжата има къси крака“, но явно Цвятков е решил да участва в маратон с тях. Така Тодор Цвятков става „герой“, но за кратко. В следобедните часове измамата му лъсва.

И докато обществеността очаква отговори и поемане на отговорност, Цвятков избира стратегията на щрауса – заравя глава в пясъка, надявайки се бурята да отмине. В крайна сметка, случаят с Тодор Цвятков е ярък пример за това как не трябва да се държи един обществен служител. И ако има поне капка достойнство, би трябвало да последва съвета: „Когато си в дупка, спри да копаеш“, и да се оттегли от поста си, преди да е затънал още по-дълбоко.

Моралът в „отпуск“?

Какво става с морала на човек, който блъсва своя колежка и после й внушава, че е паднала сама? Да се възползваш от слабостта на пострадалия, за да си спасиш кожата, е меко казано отвратително. А къде е достойнството му? Ако го има, вероятно е изчезнало заедно с показанията, които първоначално е дал и след това е променил.

Нима този човек, който явно е готов да изопачи истината, за да се измъкне, е достоен да бъде обществена фигура? Какво послание изпраща на гражданите – че лъжата и манипулацията са приемливи, стига да те отърват от отговорност? Че властта е по-важна от човешкия живот?

Примерът на съвременния политик?

Цвятков е живото олицетворение на поговорката „Рибата се вмирисва откъм главата.“ Ако такъв човек може да бъде избран за общински съветник, какъв пример да очакваме той да даде на останалите? Вероятно „Как да превърнеш общественото доверие в средство за лично спасение.“

Гражданите очакват избранниците им да бъдат етични, отговорни и да имат ясни принципи. Вместо това, Цвятков ни демонстрира как се избягва отговорност и как се опитваш да изкараш жертвата виновна. Ако това е съветникът, то представете си какви са съветите.

Къде е оставката, г-н Цвятков?

И тук идва големият въпрос: Защо Тодор Цвятков все още е в общинския съвет? Моралният човек би подал оставка още в първия миг на скандала. Но явно за Цвятков принципите са като декор – стоят добре на преден план, но на практика са кухи. Може би си мисли, че ако се сниши, ураганът ще го отмине.

Г-н Цвятков, нека ви дадем един безплатен урок по достойнство: напускането на поста ви е най-малкото, което можете да направите, за да запазите поне трохичка уважение. В противен случай, вие не просто губите доверието на хората, но и доказвате, че общински съветник може да бъде всеки – дори човек, който явно не може да различи морала от манипулацията.

Тодор Цвятков е пример не за това какъв трябва да бъде един обществен служител, а какъв НЕ трябва да бъде. Той ни показва, че властта не е за всеки – тя изисква отговорност, морал и смелост да признаеш грешките си. А когато ги нямаш, по-добре е да отстъпиш място на тези, които ги имат.

Отново приканваме Тодор Цвятков за право на отговор. Надяваме се, че, ако не добие куража да разговаря с нас, то поне ще изпрати отговорът си в писмена форма на имейл адреса ни, ние ще го публикуваме.