Късно ли е за „ренесанс“ в българската култура ?

Културата, отдавна е изпаднала в състояние на застой, понякога изглежда потънала в забрава. А може би този „застой“ е период на дълбока тишина.
Но дали тя е загубила способността си да се възроди? Има ли време за ново „възраждане“, което да я изведе от мрака на забравата и да я съживи със светлината на съвременния дух?
Природата на културата е такава, че тя е постоянно в движение, и дори в най-мрачните моменти, когато всичко изглежда изгубено, тя може да възроди нов живот. Това изисква обаче усилия, вдъхновение и вяра в бъдещето.
Може да прочетете повече за нашата нова рубрика "10 гастрономически минути с Мая" тук.
Понякога изглежда, че миналото ни е прекалено обременяващо и трудно съвместимо със съвременните предизвикателства.
Но не бива да забравяме, че всяка култура, която иска да се развива, трябва да премине през определени етапи на преосмисляне и ново откритие.
Възраждането не е само връщане към старото, а създаване на нещо иновативно.
В същото време, културното възраждане е колективен акт, който изисква участие на творците, институциите и обществото да бъдат обединени в едно цяло.
Само когато всички тези елементи работят заедно, може да се постигне истинско възраждане, което да обогати и трансформира културна среда.
Възраждането на културата, както и всяка друга форма на съживяване, е труден, но възможен процес.
Въпросът не е дали е късно, а дали има готовност и желание за промяна.
Трябва да си дадем равносметка, че новото „възраждане“ може би ще бъде диалог между миналото и бъдещето.
Защото в края на краищата, културата е жива същност, която може да се преобразява и възражда всякога — стига да я разпознаем и подкрепим в цялата и същност, преосмисляйки с какво можем да допринесем за нея!
Народите зачнати от кръвосношения са клиширани до птлно безобразие. Публични културни комплекси плод на нещо изключително гнусно за цялото човечество.