Легендата за избора на Васко да Гама от село Рупча: Как един ученик става телевизионен мит (снимки)
Историята за това как едно хлапе от софийските училищни коридори се превръща в „Васко да Гама от село Рупча“ звучи като градска легенда, която сама не знае дали е спомен или добре изработен мит.
Може да прочетете повече за нашата нова рубрика "10 гастрономически минути с Мая" тук.
В центъра ѝ стои Иван Ласкин – онзи тип лице, което камерата сякаш не избира, а просто признава за неизбежно. Роден през 1970 г. в София, с арменска жилка по майчина линия, той влиза в българското кино твърде рано, почти като грешка в системата, която обаче отказва да бъде поправена.
И после идва сериалът. Детският епос „Васко да Гама от село Рупча“ – продукция, която носи повече слухове около себе си, отколкото някои държавни комисии. Кастингът? Там започва истинската мистификация.
Една версия твърди, че режисьорът го забелязал случайно – класическа романтика на соцреалистичната случайност: „разхождам се и намирам звезда“. Друга версия прехвърля топката към скриптърката в Южния парк, сякаш София е била един голям открит кастинг без протокол. Трета намеква за телевизионни роднински течове — онзи вечен балкански начин талантът и връзките да пътуват в една и съща посока, само че с различни обяснения.
Най-интересното обаче не е коя версия е вярна. А че никой не се чувства длъжен да избере една. Историята удобно живее в множествено число – както обикновено става, когато реалността е по-малко фотогенична от легендата.
После идват спомените на съученици и коментари из социалните мрежи – онзи модерен еквивалент на селския мегдан, само че с повече клавиатурна агресия и по-малко зрели домати. Сред тях се появява и Мария Димитрова, съученичка от онези години, когато кастингите още миришат на тебешир и ученически тетрадки. Тя добавя човешкия слой към митологията – училище, „Крушата“, класове, коридори, обикновени деца, които внезапно стават част от телевизионна вселена.
И точно там картината се избистря: не е имало голямо откриване, а по-скоро постепенно изсветляване. Едно лице, което се откроява достатъчно, за да бъде запомнено от камера, но не толкова, че да изглежда недостижимо.
Сериалът се снима дълго, почти като летен сезон, който отказва да свърши навреме. Децата растат пред обектива, а сюжетът ги следва като дисциплиниран, но леко объркан възрастен. Историята за Васко, Женя и Фори се върти около лодки, бягства, бащини фигури и малки бунтове – класическа детска епопея, в която драмата винаги е по-голяма в главата на героите, отколкото в морето.
И някъде между всичко това стои Ласкин – единственият, който от детската телевизионна експедиция излиза в истинската професионална дълга дистанция. Другите се разпръскват в живота като второстепенни герои, които никой сценарист не е предвидил да продължат. Той остава.
Историята около избора му за ролята вероятно никога няма да бъде окончателно „разплетена“. И може би точно това ѝ е силата – че вместо биография получаваме легенда, а вместо точен протокол, получаваме жив разказ, който се променя всеки път, когато някой реши да го напише отново.
Ето, какво казва една негова съученичка:
