Лекарственият театър на абсурда: Аптекарите жертви, фармацевтичните компании злодеи, а пациентът статист
Всеки път, когато избухне поредният скандал с цените на лекарствата в България, на сцената излиза добре познатият спектакъл. Ролите са раздадени предварително. Фармацевтичните компании са лошите. Държавата е леко обърканият статист в ъгъла. Аптеките са страдалците. А пациентът е онзи човек на последния ред, който плаща билета за представлението и накрая пак си тръгва ограбен.
Може да прочетете повече за нашата нова рубрика "10 гастрономически минути с Мая" тук.
Този път председателят на Асоциацията на собствениците на аптеки Николай Костов ни обяснява как фармацевтичните компании регистрирали високи цени там, където регулациите им позволяват. Звучи логично. Само че логиката спира дотам.
Защото, ако приемем тази теза безусловно, излиза, че аптеките са нещо като невинни агънца, попаднали между зъбите на алчните корпорации. Горките аптекари. Денем продават лекарства почти на загуба, нощем вероятно събират стотинки от дивана, за да платят тока. Човек направо да организира благотворителна кампания за собствениците на аптечни вериги.
Само че това няма да го повярва дори дете, което още не е научило таблицата за умножение.
Истината е, че когато едно лекарство струва по-малко в Гърция, Турция, Румъния, Сърбия, Северна Македония или Албания, проблемът трудно може да бъде обяснен само с една зла фармацевтична компания, която внезапно е решила да тормози точно българския пазар. Ако беше така, щяхме да сме свидетели на някаква международна конспирация срещу българския пациент, а останалите държави по чудо да са открили философския камък на евтините лекарства.
Но фактите са упорити същества. Те имат неприятния навик да развалят удобните оправдания.
Как така в Турция лекарствата са по-евтини? Как така в Гърция са по-евтини? Как така в Румъния са по-евтини? Как така в Сърбия са по-евтини? Да не би всички тези държави да са населени от фармацевтични светци, които продават медикаменти от любов към човечеството?
Или може би техните институции просто водят по-твърди преговори, упражняват по-сериозен контрол и защитават по-ефективно интересите на собствените си граждани?
Това е въпросът, който упорито се заобикаля.
Вместо това получаваме познатия рефрен за ниските надценки на аптеките. Тази песен вече се е превърнала в лекарствения еквивалент на народна балада. Слушаме я десетилетия наред. Аптеките били на ръба на оцеляването. Разходите растели. Печалбите били недостатъчни. Секторът бил под натиск.
Странно тогава как аптеките продължават да никнат като гъби след дъжд. Човек би решил, че става дума за благотворителни организации, а не за бизнес.
Нека бъдем честни. Фармацевтичните компании безспорно търсят максимална печалба. Това е смисълът на тяхното съществуване. Те не са манастири и не произвеждат лекарства от милосърдие. Но същото важи и за аптеките. Те също не работят от любов към пациента. Те също са търговци. Да се представя едната страна като алчна, а другата като невинна жертва е все едно вълкът да обвинява мечката, че прекалено много обича меда.
Още по-забавен е другият въпрос.
Защо журналистите непрекъснато питат аптечните асоциации, а почти никога не виждаме публични обяснения от самите производители? Ако причината е в тях, защо не бъдат поканени да кажат своята версия? Ако те диктуват цените, нека излязат и да обяснят защо едно и също лекарство струва едно в Солун и съвсем друго в София.
А още по-интересно е защо държавата не задава тези въпроси директно.
Нима Министерството на здравеопазването няма телефони? Няма експерти? Няма правомощия? Няма възможност да изисква информация, да води преговори и да настоява за по-добри условия?
Понякога човек остава с впечатлението, че държавата играе ролята на охрана в магазин, която наблюдава как клиентът бива обран и философски разсъждава върху естеството на кражбата, вместо да се намеси.
Най-голямата трагикомедия е, че всяка година слушаме едни и същи оправдания, а резултатът е един и същ. Българинът продължава да плаща повече за лекарства спрямо доходите си от голяма част от съседите си. Сякаш сме най-богатата държава на Балканите, а не страната с едни от най-ниските доходи в Европейския съюз.
Цялата ситуация прилича на стара каруца, теглена от три магарета в различни посоки. Фармацевтичните компании дърпат към печалбата. Аптечният сектор дърпа към по-високите надценки. Държавата стои отстрани и записва протокол. Единственият, който остава под колелата, е пациентът.
И докато всички участници в тази пиеса си прехвърлят вината като горещ картоф, хората продължават да обикалят аптеките с рецепти в ръка и да се чудят защо едно лекарство струва по-малко отвъд границата, отколкото в собствената им държава.
Въпросът отдавна не е кой е виновен. Въпросът е защо никой от отговорните не изглежда особено заинтересован да реши проблема. Защото когато едно безобразие продължава достатъчно дълго, то престава да изглежда като грешка и започва да прилича на система.
