Летище на пауза, туризъм на трупчета: Как Фрапорт забива кол в икономическите колела на Бургас, слугувайки на интересите на една трибуквена силова групировка от Варна

Има нещо дълбоко сбъркано в държава, в която един от най-бързо развиващите се градове по Черноморието всяка зима бива административно „изключван от контакта“, сякаш е квартално летище за селскостопански дронове, а не врата към Южното Черноморие. И ако човек се заслуша в бургазлии, ще чуе не просто недоволство, а натрупана ярост срещу концесионера Fraport Twin Star Airport Management и политиката, превърнала Летище Бургас в зимен декор от постапокалиптичен филм.

Може да прочетете повече за нашата нова рубрика "10 гастрономически минути с Мая"  тук.

Докато Бургас строи, разширява се, модернизира инфраструктурата си, привлича инвестиции и туристи, някой зад бюра и договори очевидно е решил, че градът трябва да бъде държан на каишка. И каишката минава през летището. Всяка година едно и също унижение: зимният сезон идва и въздушната връзка на Южното Черноморие с Европа бива орязвана до санитарен минимум. Полетите се пренасочват към Летище Варна, а Бургас остава в ролята на красиво, но умишлено затворено витринно помещение. Туристически потенциал има, леглова база има, инфраструктура има, природата е феноменална, но самолетите ги няма. Защото така било „икономически целесъобразно“. Прекрасен израз. С него могат да се оправдаят и потънали кораби, и разсипани региони.

Южното Черноморие отдавна не е онзи стар соц-курорт с мухлясали дъсчени бараки и кебапчета върху вестник. От Созопол до Синеморец, от Поморие до Царево регионът предлага комбинация от море, планина, гори, минерални извори, яхтени турове, културен туризъм, фестивали и природни резервати, които спокойно могат да конкурират далеч по-шумно рекламирани дестинации. Иронията е почти садистична: Европа търси автентични и спокойни места за четирисезонен туризъм, а България затваря летището на най-подходящия си регион за това.

Бургазлии все по-често задават въпроса, който управляващите избягват като котка локва: защо един и същ концесионер трябва да държи и двете морски летища? Кой гений на „свободния пазар“ реши, че конкуренцията е вредна, а монополът е върховна форма на модерно управление? Защо няма отделни оператори, които да се борят за авиокомпании, маршрути и туристи? Защо Бургас трябва да бъде спиран, за да не „дразни“ северния си конкурент?

В общественото пространство от години се въртят съмнения около самата концесия. Припомнят се съдебни спорове, съмнения около избора на концесионер и твърдения, че е имало по-изгодни предложения. Тези теми удобно потъват в институционална мъгла, както потъват и обещанията за целогодишна свързаност. А междувременно Южното Черноморие губи милиони от пропуснат туризъм, хотелиери затварят през зимата, а местният бизнес гледа към празните терминали като към паметник на административното безхаберие.

Най-циничното в цялата картина е друго. България непрекъснато говори за „децентрализация“, „развитие на регионите“ и „икономически растеж“. После идва реалността: концентриране на потоци, задкулисни удобства и регионален феодализъм с корпоративен привкус. Ако Бургас бъде оставен да работи пълноценно 12 месеца в годината, ако нискотарифни компании започнат масови полети от Германия, Полша, Великобритания, Скандинавия и Балканите, балансът по Черноморието ще се промени. И точно това плаши определени икономически кръгове. Защото туристът има неприятния навик да избира мястото, което е по-красиво, по-подредено и по-добре организирано. А в последните години Бургас направи нещо непростимо за българската посредственост: започна да изглежда европейски.

Контрастът с Варна става все по-очевиден. Докато Бургас инвестира в градска среда, транспорт, морски пространства и културен календар, Варна все по-често изглежда като град, който живее от спомени за времето, когато партията-държава го лъскаше като витрина на соц-туризма. Днес северната морска столица продължава да разчита повече на инерция и стари схеми, отколкото на реално превъзходство. И именно затова всяка административна патерица към нея започва да изглежда не като икономическа логика, а като политико-корпоративен слугинаж.

Все повече граждани настояват държавата и институциите, включително администрацията на Румен Радев, да преразгледат концесионния модел. Исканията са ясни: целогодишно работещо летище, реална конкуренция между операторите, привличане на нискотарифни превозвачи и край на практиката Бургас да бъде използван като сезонен придатък.

Защото един модерен европейски град не може да бъде държан в транспортна кома всяка зима, само за да не наруши нечий удобен бизнес модел. Това не е стратегия за развитие. Това е провинциален абсурд с писта, терминал и миризма на монопол.