Лихвените разходи по дълга на България скачат 4 пъти

Разходите на държавата за лихви ще скочат четири пъти в рамките само на пет години. Финансовият министър Асен Василев залага такава дефицитна и дългова политика в бюджета до 2026 г., че той ще плаща лихви на стойност 2.3 млрд. лв. За сравнение, през 2022 г. лихвените плащания са малко под 600 млн. лв.

В многогодишната прогноза на Министерството на финансите е посочено, че очакваното нарастване на държавния дълг за периода 2023 – 2025 г. в комбинация с неблагоприятна конюнктура ще обусловят и по-негативна динамика на лихвените разходи за обслужване на държавния дълг в средносрочен хоризонт.

Финансовата тежест за държавата се увеличава рязко както заради повишението на лихвените проценти, така и заради все повечето заеми, които ще тегли правителството, за да финансира „дупката“ в бюджета.

Делът на лихвените плащания спрямо брутния вътрешен продукт ще скочи от около 0.4% през 2022 г. до 1% през 2026 г. Основно повишението е по линия на разходи за международните заеми.

При заложения дефицит от около 3% за следващата година ще бъде нужно и стабилно дългово финансиране от 12.7 млрд. лв. Предвижда се в малка част новият дълг да бъде поет на вътрешните пазари, но по-голямата – на международната сцена.

През следващите години се предвижда да бъде поет много голямо количество нов дълг, като всяка година той ще расте с 8 – 9 млрд. в. Така през 2024 г. е заложено бремето да нарасне до 49 млрд. лв., през 2025 г. – до 57.1 млрд. лв., а през 2026 г. – 66.5 млрд. лв.

В периода 2024 – 2026 г. финансовият министър предвижда дефицитът да бъде на ръба на допустимото според Маастрихтските критерии – 3% – без да залага постепенно намаляване на неизпълнението на разходите.

Според разчетите дългът ще се задържи под 30% от брутния вътрешен продукт (БВП) и ще остане един от най-ниските като съотношение в рамките на Европейския съюз.

Рисковете пред дълговото финансиране са породени от външни фактори, като геополитическата несигурност.