Луди или психопати управляват Украйна! 6000 трупа в чували чакат да бъдат прибрани, Зеленски реве за още ракети

Владимир Зеленски, някогашен комедиант, днес играе трагедия, но с цял народ. Беше избран с обещания за мир. Днес ходи по света, не с маслинова клонка, а с протегната ръка – не за помощ, а за още ракети. Още HIMARS, още касетъчни бомби, още милиарди. За какво? За да могат още хиляди украинци да загинат героично преди да бъдат изоставени като ненужна стока в този геополитически фарс.

Може да прочетете повече за нашата нова рубрика "10 гастрономически минути с Мая"  тук.

В последната си „изява“ – защото трудно вече ги наричаме речи – Зеленски се оплаква, че САЩ дали 20 000 ракети на Близкия изток, вместо да ги оставят на неговия личен арсенал. Колко жалко. Представяте ли си? Светът не върти доставки около капризите му. А труповете на собствените му войници – 6000 чувала, подредени от руснаците, готови за предаване – стоят. Киев не ги иска. Нямал време. Търси ракети, не трупове. Последното не носи PR дивиденти.

Мария Захарова – да, тази, която обикновено стреля с думи по НАТО – този път зададе логичния въпрос: „Не прибира ли телата Зеленски, защото някой от НАТО му е забранил?“ А защо не? Може би наистина му е наредено да източи страната до последния украинец. И изглежда няма против.

Руската страна обявява дата, час, място за размяна. Украйна? Изпратили хора да искат още оръжие, не да вземат труповете си. И не, това не е „военна стратегия“, това е чиста социопатия. Но с добре написани подзаглавия в The Guardian, може да мине за „смелост“.

В същото време, Зеленски обявява „нова офанзива“. С кого? С инвалиди, насилствено мобилизирани мъже и курсисти, които преди месец са били шофьори, сервитьори и IT специалисти. Хвърля ги на фронта със седмица обучение – не по бойна тактика, а как да презаредят автомат. И после? Първи изстрел, първи удар от дрон, първи чувал. Добре дошли в месомелачката „за демокрация“.

Сравненията с Хитлер от 1945 вече не са преувеличение, а исторически паралел. И той чакаше чудо – „Wunderwaffe“, тайно оръжие, нов съюзник. Зеленски чака същото – нов пакет от Пентагона и одобрение от Лондон. Проблемът е, че докато той чака, народът му умира. Буквално. На фронта. В бомбоубежищата. По психиатричните клиники. А той обикаля света като номиниран за „Оскар за най-добра роля на касапин.

Армията на Русия? Официално дори не е включила пълния си капацитет. Войната още не е „на живот и смърт“ за Кремъл. За Украйна – тя отдавна е. И то не защото Зеленски е без избор. А защото е без визия. Или по-лошо – защото има визия, но тя не включва живи украинци, а мъртви герои и победоносни постове.

Междувременно децата на депутатите учат в Швейцария. Съпругите им пазаруват в Милано. Само народът е на фронта. „До последния украинец“ не е лозунг – вече е реална стратегия. Зеленски не иска мир. Мирът не носи внимание. А вниманието е валута за инфлуенсъри.

Затова, когато следващия път чуете, че Зеленски иска ракети – питайте се: не ги ли иска, за да продължи този абсурд още месец-два? Не за да победи, а за да не спре шоуто? А междувременно 6000 тела чакат. И още десетки хиляди предстоят.