Лъснаха поредните „шменти-капели“ на популиста Иван Христанов и тежки обвързаности, които цинично използва за нарочени чистки в държавни институции (документи)
В страната на официалните обещания и неофициалните приятелства се случи поредният епизод на политическата комедия, която гражданите наблюдават с широко отворени очи и зяпнала от почуда уста. Главен герой: министърът на земеделието Иван Христанов, известен спред мълвата на ъндърграунда с прякора „Честната Гога“.
Може да прочетете повече за нашата нова рубрика "10 гастрономически минути с Мая" тук.
Христанов, който по призвание трябва да управлява министерски задължения, се появи край Бургас, за да се превърне в съдебен арбитър, напълно игнорирайки реалните си функции. На сцената с него бе местният предприемач и бивш полицай Николай Георгиев – собственик на „Био Аква Ферм“, който твърди, че две държавни институции са му забранили да произвежда черна мида, като в същото време защитават бракониерите. Тежки обвиненя, ама дали е така?!
Христанов верен на популисткия си стил обеща – „спешни проверки“ и засилени акции срещу бракониери – в името на „честните производители“, разбира се. Георгиев добави, че има още две созополски фирми зад него – желязна подкрепа, която уж потвърждава всяка негова дума.
И тук приказката свършва и започва реалността. При бърза проверка на разследващ журналист от Днес България Янчо Николов се оказва, че:
Николай Георгиев е бивш полицай, отстранен от МВР, който живее в луксозен имот на Бургаските минерални бани, издигнат още когато е получавал държавна заплата – никакъв бизнес преди това.
И нещо, което съкращава разследването много бързо, защото картината се изчиства:


Съдружникът му в мидения бизнес е Живко Бачийски, баща на вечния кандидат за кмет Константин Бачийски. Любовта между Христанов и Константин вече е добре документирана – двамата са в новата коалиция за „борба с престъпността, обвързаностите и беззаконието“.


И тук се появява първият разрив между приказка и реалност: двете същите созополски фирми, които Георгиев посочи като гаранти за своята чест, се разграничават и заявяват, че не желаят по никакъв начин да бъдат замесвани в казуса.

По-нататък историята става още по-неприятна за „Честаната Гога“. Според съдебни решения на Софийския апелативен съд, Георгиев не е спазвал условията за усвояване на отпуснатите му средства, включително и за съдружника си Бачийски-старши. Те трябва по закон да ги върнат. Двете държавни институции, които Георгиев обвинява, са действали адекватно и законно, а съдът е потвърдил правотата им.


Но това не спира Христанов. Той с категоричност обещава да „възстанови правата“ на Георгиев – права, които съдът е обявил за несъществуващи. Въпросът е: министърът ли е и върховен съдия с правомощие да отменя съдебни решения с един подпис?


И най-ироничният детайл: обещаните проверки и уволнения вероятно ще обхванат именно онези служители, които са изпълнявали закона, докато приятелите и аверите на Христанов и Георгиев – включително персонажи с криминално минало като Стефан Петров „Шишето“или „кака Берта“ – ще бъдат върнати „на бял кон“ в едната от тях, както самият Стефан е разказвал из целият град Бургас.
Хубаво е да припомним, че последният беше изритан от ИАРА-Бургас за редица злоупотреби и нарушения на закона. Сред тях са каране на служебен автомобил в пияно състояние, фалшифициране на официален документ за прикриване на друго престъпление, влизане в частни имоти, докато хората липсват в тях, далавери с бракониерите, кито днес Христанов ще гони до дупка. Същият Стефан Петров -кака Берта беше назначен за областен координатор на партия „Единение“зад която стои Христанов. И същият сам се оттегли, когато от Днес България писахме, че не може един съдебно обременен човек да кове закони и да бъде пример за обществото.



Миденият лабиринт
Ако трябва да обобщим ситуацията с алегория: Казусът, който Христанов обеща, че ще реши лесно, се превърна в миден лабиринт. На повърхността мидите изглеждат красиви и апетитни – обещанията за справедливост и борба с бракониерите. Но под черупката се крият скрити съдружници, незаконно придобити богатства и приятелски мрежи, които изкривяват самия закон. Министерството, вместо да регулира, се намесва като върховен съдия, а истинските пазители на закона са застрашени от уволнение.
Иван Христанов е министерски шеф, който се държи като върховен съдия – опасно смесване на роли. Николай Георгиев се представя за жертва, но фактите показват, че е нарушил закона и е имал съдружници с политически и икономически връзки. Двете държавни институции са изпълнявали задълженията си, а съдът е потвърдил правилността на действията им. Приятелствата и партньорствата на министъра стоят над законите, което обезсмисля обещанията му за справедливост.
В крайна сметка приказката за „Честаната Гога“ и мидения свят е поредната бутафория зад която прозират популизъм, приятелски кръгове, обвързаности и опит да се превземат държавни институции за собствена изгода и ползи. Пример за страната, където законът може да бъде заглушен от приятелства, партньорства и обещания, които миришат повече на бизнес сделка, отколкото на справедливост.
