„Любов на лизинг“: Капитан, украинска бивша сексбомба и развод с миризма на барут…(снимки)
Българинът открай време има една особена слабост: щом види русокоса дама, 1уе руски акцент и снимка с филтър от 2012 година, мозъкът му влиза в режим „романтичен делириум“. После идва реалността. А тя, както винаги, е с подпухнали очи, нотариален акт в ръка и полицейски протокол за домашно насилие.
Може да прочетете повече за нашата нова рубрика "10 гастрономически минути с Мая" тук.
Сагата между Оксана Чайка и моряка Дончо Каличин прилича на евтин сериал, сниман между „Меден рудник“, Мандренското езеро и някой мухлясал хол с гипсови орнаменти. Само че тук няма сценарист. Тук има алчност, самота, суета, комплекси и онази балканска мъжка представа, че жена се „държи“ с пари, а любовта е абонаментна услуга като кабелната телевизия.
Дончо, капитан на „плаващ затвор“, както моряците сами наричат корабите, очевидно е решил, че късните години могат да се подмладят с украинска хубост и няколко ресторанта за Нова година. Старият морски вълк се хвърля в бурното море на интернет романтиката с ентусиазма на пенсионер, спечелил ваучер за СПА. Срещу него се появява Оксана. Жена с тежък живот, с минало от война, с три деца, с амбиции, с нужда от стабилност и, разбира се, с добре развит усет към финансовата температура на мъжа отсреща. Човешката природа е грозна счетоводна книга. Едните броят бръчки, другите банкови преводи.
И двамата са влезли в този брак с илюзии.
Той си е мислел, че си купува младост, секс и възхищение срещу круизи и ремонти.
Тя си е мислела, че се качва на последния влак към охолен живот с капитан, който ще й даде дом, сигурност и статус.
После дошъл сблъсъкът между фантазията и действителността. А действителността е, че когато мъж на преклонна възраст търси жена с 14 години по-млада от него в чужда държава, това рядко е литературен клуб по интереси. И когато жена пресича граници заради „любов“ към добре платен моряк, никой не трябва да се прави на ударен от гръм, че финансите стоят в центъра на отношенията.
Дончо реве за 250 хиляди долара, сякаш е инвестирал в космическа програма. Ама чакай малко, капитане. Ако толкова те боли за парите, защо ги даваше? Любовта не е лизинг на „Мерцедес“, че след пет години да искаш обезщетение за амортизация. Не можеш да сипваш банкноти в една връзка с надеждата срещу тях да получиш вечно обожание и после да се държиш като измамен инвеститор от криптопирамида.
От другата страна Оксана също не е невинна гълъбица, кацнала на рамото на съдбата. Разказът й звучи драматично, понякога искрено, понякога прекалено добре режисиран. В него има всичко: студена вила, белина по дрехите, менопауза, страдаща женственост, зли наследници и мечти за „семейно гнездо“. Само цигулките липсват. Но между редовете се вижда и друго: жена, която много ясно е знаела, че без имот и финансова сигурност този брак няма стойност за нея.
Истината вероятно е проста и отвратително банална.
Двама самотници са се срещнали с користни очаквания.
Той е искал младост.
Тя е искала стабилност.
Никой не е получил любов.
И когато пазарлъкът се е разпаднал, е започнало истинското лице на връзката: унижения, контрол, ревност, побои, имотни схеми и война през медиите. Българският балкански театър в пълния му блясък. Само дето вместо Шекспир имаме нотариуси, белина и фейсбук драми.
Особено жалка е историята с апартаментите и прехвърлянията. Типичният тарикатлък на нашенския патриарх: „Ще я държа близо, ама имотът да е на детето“. В същото време жената продава къща, дава пари, ремонтира, обзавежда, гради илюзията за дом. После разбира, че е временен наемател в чужди сметки. Това не е семейство. Това е ООД с елементи на психоза.
Най-грозното в цялата история обаче е насилието. В момента, в който отношенията стигат до бой, принуда и страх, циркът приключва. Тогава вече няма „кой кого е използвал“. Има токсичен ад, в който двама души взаимно се унищожават като плъхове в тенекия.
Тъжното е, че подобни бракове вече са почти индустрия. Самотни български мъже с пари и комплекси си търсят „екзотична“ любов онлайн. Жени от бедни или разкъсани от война региони търсят спасение и стандарт. Всеки лъже другия, че става дума за чувства. После идва сблъсъкът между реалността и Photoshop-а.
И накрая остава само миризмата на евтин парфюм, адвокатски хонорари и едно Мандренско езеро, което сигурно е чуло повече семейни скандали от квартален психиатър.
Любовта може да е сляпа. Но когато е вързана за банков превод, нотариален акт и капитанска пенсия, тя проглежда много бързо.
