Мамин Сашко и плодовете на „венериния хълм“
Който е казал, че „какъвто бащата, такъв и синът“, явно е пропуснал да уточни, че понякога „майката“ е по-важна за производството на мамини синковци. В случая на Александър Кадиев, който удобно ни показва какво означава „да се родиш със сребърна лъжичка в устата“, но пък да я превърнеш в удобна лопатка за привилегии, примерите са безкрайни.
Може да прочетете повече за нашата нова рубрика "10 гастрономически минути с Мая" тук.
Катя Евро, чиято филмография е толкова обширна, че 90% от българите могат да назоват цял… един филм, явно е решила да не оставя „богатството“ си само за себе си. Вместо това, тя го е прехвърлила на сина си под формата на удобна карта „ти знаеш ли коя е майка ми?!“.
Голямото БМВ на малкия актьор
Нищо не показва „уважение към обществото“ така, както да паркираш огромното си БМВ на място за инвалиди, докато готвиш поредното театрално „шедьовърче“. Да, разбира се, Сашко бързал. Кой е инвалидът да пречи на пътя на човек, който, ако не стигне навреме, може да загуби възможността да изпълни поредната си посредствена роля? За хора като него „бързата работа“ винаги се оправдава, а „унижението“ да се качи в градския транспорт е просто извън неговите представи.
„Където има връзки, там няма правила“, както би казал някой по-ироничен.
От театралната сцена до касата на магазина
Сашко явно живее в паралелна вселена, където правилата важат само за обикновения „пролетариат“. В магазините той прережда опашките с оправданието „имам само няколко неща“. Но истината е по-проста: ако чакането е за простосмъртните, то Сашо е богоизбран.
И така, докато останалите чакат търпеливо, той върви напред с наглостта на човек, който смята, че „звездите“ не се редят. Но както казва народът: „Няма лошо, но който прережда днес, утре ще си счупи колелото.“
Дарба по наследство или подарък с лък?
Говори се, че Александър Кадиев е талантлив актьор. Но ако човек се замисли, талантът му сякаш повече се крие в умението да бъде вечно лансиран. Неговото „изкуство“ е като декоративен храст – добре подрязан и поливан от майка му.
Докато младите таланти, които са израснали без златни лъжички, се борят със зъби и нокти за роля, Сашо е там, където не му е мястото.
Катя Евро и венериният триъгълник
За какво е културата, ако не за създаване на „вечни спомени“? Катя Евро, тази „икона“ на българското кино, реши, че най-добрият начин да остави отпечатък е… да се съблече за списание. Нищо против! Венерините триъгълници са част от изкуството от древни времена, но когато това се прави за пари и сензации, културата се превръща в евтин цирк.
Това е примерът, който тя остави на своя син. „Сашо, прави каквото искаш, но помни – винаги бъди център на вниманието. Прави се на голям артист, но знай, че големите коли и връзките са истинският ключ към успеха!“
Българската култура и изкуство са като градина, която има нужда от чиста вода и плодородна почва. Но когато се полива с наглост, привилегии и посредственост, плодовете ще са горчиви.
За Сашо Кадиев и майка му може да се каже следното: „Не е важно кой си мислиш, че си, а какво остава след теб.“ А в техния случай… май нищо съществено.
Накрая, един съвет от народа: „Всяко чудо за три дни, но срамът остава за цял живот.“
