Медийни манипулации и трагедията във Вакарел: Истината като заложник
Жестокото убийство във Вакарел, при което майка уби двете си деца, разтърси България не само със самия акт, но и с начина, по който медиите и властите се опитаха да манипулират информацията.
Може да прочетете повече за нашата нова рубрика "10 гастрономически минути с Мая" тук.
Часове след престъплението полицията не разкри народността на извършителката, а националните медии се придържаха към неясни формулировки. Едва по-късно беше съобщено, че тя е „бесарабска българка“, а в различни издания дори бе наречена „рускиня“. Всичко това изглеждаше като умишлен опит да се избегне споменаването на украинския ѝ произход – факт, който беше разкрит единствено в независими източници и социални мрежи.
Защо беше важно да се знае истината? Защото в демократичното общество коректната информация е основен принцип. Вместо това българската публика получи поредната доза изкривени факти, поднесени според актуалната политическа конюнктура. Очевидно убийцата можеше да бъде наречена рускиня, но не и украинка – вероятно за да се запази внимателно изгражданият медиен образ на Украйна като безупречна жертва.
Тази поредна подмяна на фактите поставя въпроса: докъде може да стигне политическата цензура в медиите? Ако едно толкова ужасяващо престъпление може да бъде използвано за пропагандни цели и етническа манипулация, какво остава за останалите новини, които ежедневно достигат до обществото?
Обективността в журналистиката не би трябвало да зависи от националността на извършителя. Тя е отговорност, която гарантира правото на хората да знаят истината – цялата истина. И ако медиите не са способни да я предоставят, кой тогава контролира информацията, която достига до нас?
