Мика Зайкова: Стига са лъгали хората, че малката потребителска кошница е 97 лева, по-скъпа е в пъти …

„Малката потребителска кошница е 97 лева“, твърдят платени социолози и статисти. Мика Зайкова обаче спокойно им отговаря:

Може да прочетете повече за нашата нова рубрика "10 гастрономически минути с Мая"  тук.

„Да, ама само ако я пазаруваш от борсата на Марс!“

Защото, нека си признаем — 97 лева в днешна България стигат за: две кисели млека, една хлябоподобна субстанция и евентуално кренвирши, които имат вид на месо, но са със съдържание „изненада“.

Това, че някой е сметнал цените по борсови данни, е все едно да кажеш, че живееш в Лозенец, защото си виждал снимки на апартаменти там в интернет.
На хартия всичко излиза прекрасно, но на касата в магазина касиерката не приема Excel таблици.

Зайкова с пълно право казва: „Това няма нищо общо с цената, която народът плаща.“
Да, народът плаща с кръв и пот — не с борсови котировки.

Минималната заплата — „големият“ доход на малкия човек

Около една трета от българите живеят на минимална заплата. Или, както би казал маркетинг експерт: „Живеят – в демо версията на живота.“

Зайкова предлага логично: тя да е равна на издръжката на живота и да не се облага с данък.
Да, ама при нас логичното е като еднорог — всеки говори за него, никой не го е виждал.

И докато в Европа обмислят как да намалят неравенствата, у нас плоският данък стои като бетонна плочка върху джобовете на бедните.
Богатите? Те отдавна са си намерили данъчни оазиси — или просто не плащат, защото „приятелят на приятеля е в министерството“.

Пенсиите: между “ще я вдигнем” и “няма откъде”

Зайкова отсича: “Не може да се замразят пенсиите, защото пенсионерите ще изчезнат.”
И това не е метафора, а чиста статистическа прогноза.

Средната пенсия през 2026 г. щяла да бъде 1013 лева.
Чудесно! Само че издръжката на живот вече е толкова, а 1013 лева покриват половин сметка за лекарства и едно кафе без захар.

Прогресивният данък — страшилището на богатите и мечтата на останалите

Зайкова казва, че плоският данък е вреден, защото прехвърля тежестта върху бедните.
И е права. При нас бедните плащат всичко, освен внимание от държавата.
А богатите плащат — но на счетоводителя си.

В Испания, Нидерландия и Швейцария има „данък богатство“.
У нас има „данък глупост“ — всеки, който вярва, че ще стане по-добре без промени, го плаща ежедневно.

Министерства като гъби след дъжд

„Разхищение е да има толкова много министерства в една малка България“, казва Зайкова.
И е права — ако махнем излишните, ще останат три: едно за оправдания, едно за комисионни и едно за рязане на ленти.

При всяко бедствие министерствата си разменят топката като в детска игра „Не е моята вина“.
А хората? Те си подсушават домовете с вестници от предизборната кампания.

Субсидии за всички – от олигарха до златната рибка

Ние сме единствената държава, в която „подпомагане“ значи: да дадем милиони на най-богатите, а бедните – да чакат по опашките за 40 лева коледен бонус.
Зайкова пита: „Може ли над 180 лв. за мегаватчас да плащаме на тези, които имат милиарди?“
Може, разбира се! В България може всичко — стига да е абсурд.

Пенсионна система: пари има, ама ги няма

Парите от Сребърния фонд стояли в БНБ и не носят доходност.
Това е все едно да държиш домати в сейф и да чакаш да поникнат.

„Тези, които искат да се осигуряват във втори и трети стълб, да си плащат“, казва Зайкова.
Да, но ако продължаваме така, скоро ще има и четвърти стълб — за дарения от емигранти към родителите си.

Кошницата е малка, но дупката в джоба — бездънна

Истината е проста: Борсовите цени може да са ниски, но реалният живот е скъп.
Министерствата може да са много, но управлението – малко. Пенсиите може да растат на хартия, но реално растат само сметките.

А докато „плоският данък“ пази богатите от неудобства, бедните ще си правят „кошница“ с промоции и ще се чудят кой ден е денят за евтин хляб.

97 лева за малка кошница? Да, може би в някоя паралелна България.
В нашата – за тези пари получаваш… от трите най-дългия.