Миналото чука на вратата: Защо Емил Гепов не може да избяга от старите сенки на миналото си (видео и документ)

В българската медийна джунгла понякога истината играе ролята на досаден статист. Ярък пример за това е бургаската фекална яма ИскраБг, която местните шеговито наричат „ИзсраБг. В нея се толерират обикновено гръмките заглавия, шумните внушения и вечната надпревара кой пръв ще произведе поредния скандал, независимо дали фактите са поканени на събитието.

Може да прочетете повече за нашата нова рубрика "10 гастрономически минути с Мая"  тук.

Такъв е и поредният случай, в който бе разпространена информация, че сайтът „Днес България“ бил осъден по дело, свързано с Емил Гепов. Последвалото опровержение обаче поставя въпроса, дали някой изобщо е сметнал за необходимо да провери подробностите преди да натисне бутона „Публикувай“.

Нещата са коренно различни от изложеното в пародийната медия, чиито управител за срам на журналистиката е бивш затворник, пияница и нудист. Търговското дружество „Днес България“ е имало търкания с бившия лихвар Емил Гепов, а не самата медия. Освен това казусът няма отношение към клевета или към публикуваното съдържание на сайта. Разлика, която за едни може да изглежда съществена, а за други вероятно е просто неудобна подробност.

Тук възниква и по-големият въпрос. Кога една медия информира обществото и кога просто сглобява удобен разказ? Защото между двете има същата разлика, каквато има между хирургия и касапница. И двете използват остри инструменти, но резултатът никога не е еднакъв.

Когато дадена публикация внушава, че медия е загубила дело заради съдържанието си, а впоследствие се оказва, че ситуацията е по-различна, обществото има право да попита, дали става дума за грешка или за съзнателно търсене на сензация. А това вече е въпрос не само на професионализъм, но и на доверие.

Любопитно е и друго. В българското публично пространство често се наблюдава странен феномен. Хора, които претендират да бъдат арбитри на морала, рядко проявяват същия ентусиазъм към собственото си минало или към неудобните въпроси, които някой може да зададе за него. Миналото обаче има неприятния навик да не изчезва само защото някой не желае да говори за него.

ЕТО, КАКВО ПРЕДСТАВЛЯВА РЕАЛНО ГЕПОВ, КОЙТО СЪДИ ВСЕКИ ДРЪЗНАЛ ДА КАЖЕ, ЧЕ Е БИЛ ОСЪЖДАН ЛИХВАР ЗА ИЗМАМА:

Това се отнася за въпросният Емил Гепво към днешна дата активен в чистенето на името си и биографията, която меко казано е осрана от горе до долу. Бившият лихвар и приятел на осъдения преди време шеф на лихварите в Бургас – Капона, днес се стреми да изчисти петната които е налепил върху себе си по времето когато е оставил внучката на Христо Фотев без жилище и се е опитал да измами по най-циничен и подъл начин несебърлийката Сийка Колева.

Към днешна дата Гепов съди всеки един дръзнал да напомни за мръсното му минало и категорично отрича да е имал нещо общо с апартамента на внучката на големия бургаски поет. Но такива факти не се изтриват, не се забравят, а имената на участниците остават завинаги. Интересно, защо мнозина бургаски медии писали по темата си свалиха публикациите. Сред тях е и Фактор на чиято страница стои заглавието, но статията липсва.

Не така е обаче със случая на Сийка Колева, чието дело се помни и е добре архивирано. Там няма кой да го изтрие, а на Емил Гепов колкото и да не му се иска, трябва да се сблъска отново с реалния спомен за случая, когато е подправил платежно разписано от Сийка с цел да извлече от нея хиляди левове и яхта. За негово голямо разочарование Сийка се оказва борбена жена и завежда дело. Гепов е осъден за измама, а съдът тогава е благосклонен и не го вкарва в затвора, където е трябвало да гние с години.

Разбира се, в една правова държава всеки има право да защитава името си в съда. Всеки има право и да отговаря на критики. Но никой няма право да очаква, че общественият интерес ще изчезне по команда или че журналистите ще престанат да задават въпроси само защото някой ги намира за неудобни.

Нека да го припомним на Емил Гепов, който се мъчи да се изкара бял като светец и чист, като Ангел. Архивите са живи, а следите винаги остават. Вместо да се хаби да съди хора и медии за това, че са му припомнили миналото, да беше помислил тогава за последствията. Разбираме, че има интереси да влезе в политиката, но българите се нагледаха на достатъно персонажи като него. По-добре да се ориентира в някоя друга посока, където никой няма да се налага да му припомня едно времешните подвизи.

В крайна сметка този случай с Емил Гепов и Стефан Шишето не е просто конфликт между отделни личности или медии. Той е поредното напомняне колко лесно внушението се представя като факт и колко трудно фактът успява да настигне внушението.

А когато заглавията започнат да живеят собствен живот, истината остава да тича след тях като забравен свидетел на местопрестъпление.