Мицковски готвел законопроект, българи да не участват в управлението на Македония: Следователно той и всички останали да си подават оставките!
Има държави, които строят мостове. Има и такива, които копаят окопи. А има и една особена категория – държави, които решават да си отрежат клона, върху който седят, но с изключително чувство за историческа мисия.
Може да прочетете повече за нашата нова рубрика "10 гастрономически минути с Мая" тук.
Добре дошли в най-новия политически експеримент на Балканите „Северна Македония“. Невероятно дебилната идея, която е осенило нейният премиер -министър е еквивалентна единствено с шизофренията „Как да управляваш държава, като първо забраниш на населението ѝ да участва в управлението“.
Или простичко казано- хора с български корени и двойно гражданство- сиреч български корени, да не влизат в управлението на страната.
Според идеята на Християн Мицкоски, двойното гражданство се превръща в нещо като политическа чума – не те убива, но те прави негоден за депутат. Веднага възниква логичният въпрос. Ако приложим тази логика последователно, кой ще остане да управлява Северна Македония? Понеже коренното население на тази държава-изрод са си българи. Самият Мицковски е чист българин, който се македонее. Досега няма исторически данни за такава нация- македонци.
В древна Елада е позната, като област Македония. Но това е все едно да кажем за калифорнийците, че не са американци или на благоевградчаните, че не са българи. Но Мицковски е с твърда овча глава, която му служи само като отвес да пази равновесие, без да мисли много с нея.
Защото, ако премиерът на Северна Македония можеше да използва сивата консистенция наричана мозък при нормалните хора, щеше да проумее, че приеме ли се този закон, той и всички останали „макета“ на държавна служба трябва незабавно да хвърлят оставките.
Парламентът на новоизлюпената държавица ще се окаже едно тихо, празно помещение, в което ехото ще има мнозинство, а председателят ще води дебат със собственото си отражение, ако е албанец или сърбин. Законопроектът звучи като болничен лист на който е изписана диагнозата на предложилия го чукундур. Опит да измислиш нещо умно, а продрискваш една боза. Нещо подобно като да напишеш съвременен роман съчетавайки стила на Кафка и балкански разказ за дебели селски кратунари, които твърдят, че историята е започнала и свършва с тяхното диво село от което никога не са излизали.
Още по-любопитно става, когато се окаже, че хора с подобен „проблем“ вече са на високи позиции. Това придава на ситуацията особен чар – като диета, при която готвачът първо изяжда всичко, а после забранява на останалите да седнат на масата.
Македонската политика спрямо българите прилича на семейна свада, в която всички са роднини, но никой не иска да си признае. А законът – като опит да се въведе правило, че на семейната снимка могат да стоят само тези, които не приличат на никого.
И тук идва голямата дилема. Ако държавата е многоетническа по устройство, както сама твърди, как точно ще се впише закон, който започва да дели гражданите на „подходящи“ и „неподходящи“? Това е все едно да обявиш, че оркестърът ще свири без половината инструменти, защото звучат „подозрително хармонично“.
В цялата тази картина има и нещо почти философско. Един народ може да спори за история, език, идентичност – това е нормално. Но когато политиката започне да прилича на конкурс „Кой е достатъчно чист“, резултатът обикновено е един: накрая истериците завършват без държава и суверенитет. Защото когато буташ лъва докато спи няма много добри изгледи за тебе.
Нека да не забравяме, че Македония си е изконно българска, а ние не сме се отказали от нея. Или поне нямаме спомен да сме заявявали, че въпреки, че я признаваме за държава, няма да я присъединим към България. Нито ще е проблем, нито ще ни коства усилия. Нека управляващите в Скопие се замислят малко върху действията си. И да не забравят, че държавните граници не са статично понятие.
А народът? Той си остава там – между сметките, цените и ежедневните грижи. За него няма значение, дали депутатът има един или два паспорта. Важното е дали има акъл да решава проблеми. Паспортът не топли дома, не пълни хладилника и не оправя инфраструктурата. А щом си мислиш, че не си българин, си е твой личен проблем.
И накрая остава въпросът, който виси във въздуха като дамоклев меч: Ако всички „неподходящи“ бъдат отстранени… кой точно ще остане да управлява тази абортирала страна? Албанците, които са 10% от населението или малобройните сърби?! Защото други няма. Мнозинството са чисти българи. и въпреки, че днес се наричат македонци, те ще си останат българи и няма как да променят този факт.
Ако случайно това безумие мине, дали ще се окаже, че държавата е приела най-успешния закон в историята – закон за собственото си политическо изчезване. Защото съвсем малко е нужно съседите ни да станат македонски българи, както е редно да се наричат. И да се завърнат в лоното на държавата от която са били откъснати насила по времето на сифилитичното джудже Сталин.
