Мъжкареене по български или „когато те клатят, а ти си държиш гащите да не паднат“

Е, голям мъж си, няма две мнения, ако на Богоявление се насмукаш като див алпийски нерез с разредена с вода пърцуца, нахлузиш народна носия, и вместо да си налягаш парцалите на топло, се бухнеш с дрехите в ледената река или морето. В едната ръка размахваш байрак като войвода от учебник по история за 4-ти клас, в другата стиснал дамаджана с болна сливовица, която и комшията ти би отказал дори на смъртно легло. А на раменете ти, гордо възседнал като млад Александър Македонски, се мъдри тригодишният ти наследник – още насиращ се в гащите, но вече закърмен с пръст, топнат в чашата със скоросмъртница, за да „учи традициите от малък“.

Може да прочетете повече за нашата нова рубрика "10 гастрономически минути с Мая"  тук.

И ако не си забравил да говориш, въртиш патриотична песен на пиянски език пред струпаните зяпачи, докато се бориш да не ти замръзнат ташаците, защото това ти е единствения ден в годината, която се чувстваш мъж и истински свободен.

Навръх празниците, когато цяла Европа блести в светлини, „Електрохолд“ те лишава от ток с безцеремонната наглост на корпорация, която знае, че няма да вдигнеш глас. Те са наясно – ти си мушморок, който ще си сипе още една чашка от евтиния домашен първак, ще се навре под юргана и ще дреме, като пещерня. Междувременно, цената на водата се катери към облаците така, че един ден няма да имаш друга опция освен да си бършеш задника с ръка и да си миеш кирливия врат с шепи мътилка събрана от локвите, а тоалетната хартия конкурира номинала на 100-те турски лири.

Хлябът вече е на цена, гонеща тази на бутиковите прашки на Азис, а кафето – някога спасител на сутрешния махмурлук – ще надмине по лукс и прословутия дубайски шоколад. Забрави. Вместо това ще си лекуваш махмурлука с компреси от първак и начукан аспирин, докато баба Цена от долната махала ти бае с надеждата да прогони злите духове.

Но ти си мъж, голям и непоколебим, защото веднъж годишно, на Богоявление, вадиш умрялото кренвиршче и го развяваш насред януарския студ, сякаш това е върхът на патриотизма.

Мамят те на избори, BETL ти го слагат отзад, защото знаят, че си тъп, като задника на малко слонче. Баба ти хвърля последната хилядарка през прозореца на мазен цигански тарикат – алоизмамник. Децата ти си купуват друсан чай от дилъра на съседния вход, а жена ти се чука с комшията, докато двамата варят компоти в мазето. Ти, разбира се, си наясно с всичко това, но псуваш само като се напиеш. От време на време, в изблик на мъжко достойнство, ѝ пренареждаш керемидите, за радост на съседите, които с удоволствие следят семейните ви драми, сякаш са безплатен сериал.

И така, животът си върви – ядеш, псуваш, пиеш, търпиш. До следващата година, когато отново ще наденеш потурите, ще се насвяткаш до умопомрачение и ще скочиш в ледената вода, докато ташаците ти не станат на ледени висулки. И тогава, за няколко кратки мига, ще си повярваш, че си мъж – поне докато махмурлука не ти напомни, че си само един тъжен статист в собствения си живот.

О, скъпи мой цървуле, не си ли разбрал още, че мъжкият характер не се мери в ледените води на реките или моретата, а в „бурите“ на площада? Или на улицата, пред кметството, пред сградата на електроразпределителното дружество. Демек там, където се изявяваш не като измислен герой на собственото си въображение, а като гражданин – същество с права, глас и достойнство. Защото в наши дни да си мъж означава преди всичко да бъдеш човек – човек, който не се съгласява да бъде сведен до жалка карикатура, която съществува, като мекотело – зачервен, пиян, с разголен задник и рога на главата. (Подарък от жената ти, която отдавна е решила, че животът с теб е товар, който ще разтовари някъде другаде, върху нечий чужд член.)

Истински мъж не си, когато се правиш на велик пред телевизора, с бутилка ракия, греяно вино и патриотични крясъци в компанията на същите олигофрени като теб. Истински мъж си, когато можеш да защитиш правото си да не бъдеш превърнат в безгласен електорален добитък, когото подкупните политици и безродните началници мачкат по цял ден. Но, разбира се, ти не си от тях. Ти се съгласяваш безропотно – работодателят ти отново ти е орязал заплатата, аванса, почивките, но пък си чул от друго пиянде, че можело и така. Не че някога си посмял да попиташ шефа си, защо се държи с теб, като с малоумен идиот? Все пак можеш да го псуваш наум или докато го няма – ето това е истински мъжки инстинкт, нали така?

Ах, ти, комплексарю, който кипиш и вриш от сила, когато си вкъщи и крещиш на жена си. Ти си нашенският Спартак, само когато съседката те погледне закачливо или налагаш децата си с кожен колан, че изпуснали да ти купят от евтината мастика на бай Спиро Ментето. Но когато трябва да кажеш нещо на онзи от държавната институция, който те кара да подаваш една и съща молба три пъти, мълчиш като пън. А после се прибираш и пиеш, за да забравиш, че си смотаняк до мозъка на костите си.

Не разбираш ли, че да мълчиш и да се превиваш под тоягата на наглостта, докато същевременно си играеш на мъжкар, те прави не повече от комплексиран палячо? Палячо, който, докато го клатят, не само че не се оплаква, ами сам им прави шоу за което няма да получиш дори аплодисменти.

Физическата ти сила, уж мъжкото ти достойнство, не струват и стотинка, ако не можеш да ги демонстрираш там, където трябва. А не в хоремага, с поредната чаша в ръка, разголен до кръста и викащ: „Да живее България!“ Така доказваш само, че си поредният злощастен тиняк в абсурдния театър на живота.

Истински мъж се става, когато можеш да кажеш „Не“ – на кражбата, манипулацията, експлоатацията. Когато се опълчиш на тези, които се опитват да те превърнат в бездушна твар, живееща от заплата до заплата, без право на достойнство и щастие. Всичко друго е жалък панаир. Само затвърждаваш мнението, че си непоправим чукундур, който си заслужава съдбата.

Автор: Янчо Николов