Нагли бакшиши и агресивни кондуктори позорят Бургас пред чуждестранни гости и туристи
Бургас – градът на морето, на културата и летните фестивали, град с амбиции за туристически растеж и европейски облик. Но за туристите и гражданите, които пристигат в града през Летище Бургас, първото впечатление често е всичко друго, но не и гостоприемство. И това не е просто усещане – това е реалността, в която се сблъскват с корупция, сива икономика и пълен произвол.
Може да прочетете повече за нашата нова рубрика "10 гастрономически минути с Мая" тук.
Таксиметровата анархия: 40 лв. фиксирана „услуга“ без касов бон
Случаят, описан от гражданка в сигнал до медиите, е показателен. При пристигането си на Летище Бургас, тя и приятелката ѝ са посрещнати от две таксиметрови коли, които не само отказват да използват апарати, но и настояват за плащане в брой с фиксирана цена от 40 лв. до Автогара Юг – пътуване, което при стандартна тарифа не би трябвало да надвишава 15-20 лв.
Издаване на касов бон? Невъзможно. При въпрос за такъв документ, единият от шофьорите заявява грубо:
„Хванете си автобуса, ако искате касова бележка.“ Втори шофьор повтаря същия отказ.
Към сигнала се добавя и още по-фрапиращ детайл: друга фирма, чийто шофьор току-що е оставил клиенти, отказва да вземе нови от летището, тъй като стоянката „принадлежала“ на определена фирма. Очевиден картелен контрол, прикрит зад страх от конфликт. Системата работи не в полза на клиентите, а като добре смазана машина за нелегални печалби.
Сивата икономика в движение
Нито един от шофьорите не използва таксиметров апарат. Нито един не предлага легитимна, документирана услуга. Всички настояват за фиксирани суми, извън регулация. Това не е просто неудобство – това е престъпление.
По Наредба №34 за таксиметров превоз на пътници, основни контролни органи са Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, МВР и съответният кмет. Проблемът? Липса на реален контрол. Или още по-страшното – контрол, който се упражнява избирателно.
Кондукторският произвол: „Да се научат на български!“
След като се отказват от такси и избират автобус, потърпевшите стават свидетели на още една сцена – този път в превозно средство на „Бургасбус“. Кондукторка от линия №15, вместо да помогне на две чуждестранни момичета, които не говорят български, повишава тон, нарича ги „телета“ и ги гони от автобуса.
Когато българската гражданка се намесва, опитвайки се да обясни ситуацията, тя също е нападната словесно, с думите:
„Да се научат на български, това е България.“
Това поведение не е просто неетично – то е античовешко и напълно недопустимо за служител в обществен транспорт в европейска страна. Едно е липсата на езикови умения. Съвсем друго е агресията, ксенофобията и откровената омраза към хората, които носят приходи в града чрез туризъм.
Едно лице – две реалности
На хартия Бургас е модерен град, отворен към света, с визия за дигитализация, културни събития и развитие. Но на терен реалността е различна: умишлена безнаказаност, обслужване със средновековен манталитет и търговия без документи.
Въпросът не е само в това, че чужденците си тръгват с лош спомен. Въпросът е в дълбоката системна гнилост, която допуска това да се случва отново и отново.
Къде са институциите?
Защо такситата на Летище Бургас не се проверяват всекидневно?
Защо никой не упражнява реален контрол върху фиктивните тарифи и липсата на касови апарати?
Защо служител на „Бургасбус“, който обижда пътници на расистка и ксенофобска основа, не е дисциплинарно наказан на момента?
Вместо механично да се подават сигнали и да се чака с месеци за отговор от институциите, нужно е незабавно действие – масови проверки, публичност и нулева търпимост.
Или сме град на бъдещето, или продължаваме да сме сянка от миналото
Бургас има потенциал – като туристическа дестинация, културен център и икономически хъб. Но всяко посрещане като това на Летище Бургас руши не просто имиджа на града. То руши доверието в обществения ред и представата, че България е част от цивилизования свят.
Контролът трябва да бъде възстановен. Законът – прилаган. А служителите и превозвачите – подложени на реална отчетност.
Защото ако не можем да осигурим нормално такси и един учтив отговор в градския транспорт, тогава всички по-големи цели са просто илюзия.
