Над 605 млн. лева потенциални аномалии в здравната система разкрива платформата „Диагноза България“
Над 605 милиона лева потенциални аномалии при разходването на публични средства в българското здравеопазване през 2025 година са идентифицирани чрез новата аналитична платформа „Диагноза България“. Това съобщи нейният създател Мартин Атанасов в ефира на БНТ.
Може да прочетете повече за нашата нова рубрика "10 гастрономически минути с Мая" тук.
Платформата представлява мащабен инструмент за анализ на финансовите потоци в здравната система, базиран изцяло на официални данни, събрани от държавни институции. Според Атанасов целта не е да се отправят обвинения към конкретни лечебни заведения, а да бъдат откроени случаи, които пораждат въпроси и изискват задълбочена институционална проверка.
„Сравняваме болници от един и същи тип и анализираме разходите им по различни пера. Когато дадено лечебно заведение харчи с 200, 300 или дори 500 процента повече от сходни болници за определена дейност, това не означава автоматично злоупотреба, но безспорно налага обяснение“, посочва Атанасов.
По думите му платформата обработва данни не само за плащанията на Националната здравноосигурителна каса, но и за финансовото управление на държавните и общинските болници. Използваната информация е получена чрез Закона за достъп до обществена информация и от публични регистри на Министерството на здравеопазването, НЗОК и други държавни структури.
Над 3 милиона реда данни за 180 болници
Разработването на платформата е отнело между седем и десет месеца. В рамките на проекта са били обработени над три милиона реда официална информация за 180 държавни и общински лечебни заведения в страната.
„Зад всяко число стои реален документ и конкретен източник. Данните винаги са били налични, но разпръснати в десетки отчети, регистри и справки. За първи път те са събрани и представени по начин, който позволява да се види цялостната картина“, обяснява създателят на платформата.
Анализът показва, че само през 2025 година НЗОК е изплатила над 4 милиарда лева за болнична помощ. Именно в тези огромни финансови потоци системата открива редица необичайни отклонения.
Лекарства с цени, различаващи се до 12 пъти
Сред най-фрапиращите констатации са сериозните разлики в цените, на които различни болници закупуват едни и същи медикаменти.
Според данните, с които разполага платформата, определени лекарства са закупувани на цени, различаващи се между 10 и 12 пъти. В един случай даден медикамент е бил закупен за 67 лева, а в друго лечебно заведение същият продукт е струвал 898 лева.
„Когато подобни разлики се умножат по десетки или стотици доставки, ефектът върху публичния ресурс става значителен“, подчертава Атанасов.
Контролът не е само работа на институциите
Създателят на „Диагноза България“ е категоричен, че общественият контрол е съществен елемент от функционирането на здравната система. Поради тази причина платформата предоставя възможност гражданите да подават сигнали при съмнения за нередности или злоупотреби.
Той обръща внимание и на мобилното приложение „еЗдраве“, чрез което всеки здравноосигурен гражданин може да проследява какви медицински дейности са отчетени на негово име и какви средства са изплатени от НЗОК.
„Това е форма на проактивен граждански контрол. Пациентът получава информация в реално време и може веднага да разбере дали на негово име е отчетена медицинска дейност“, отбелязва Атанасов.
След „Черна писта“ идва „Диагноза България“
Мартин Атанасов е познат и като създател на проекта „Черна писта“ – национална платформа, която събира и визуализира данни за пътнотранспортните произшествия в България чрез интерактивна карта, базирана на информация от МВР.
С новия проект „Диагноза България“ той насочва вниманието към една от най-чувствителните обществени сфери – здравеопазването, където всяка неефективно изразходвана публична стотинка означава по-малко средства за лечение, медицински специалисти и модерна апаратура.
Дали посочените над 605 милиона лева представляват счетоводни особености, административни дефицити или реални проблеми при управлението на публичния ресурс, предстои да бъде установено от компетентните институции. Безспорно обаче платформата поставя под прожекторите въпроса за прозрачността и отчетността в системата, която ежегодно разходва милиарди левове от парите на българските данъкоплатци.
