„Напредъкът“ на България: Да си месим хляба, че не можем да си го купим

С началото на 2025 г. хлябът – основната храна на българина – се превърна в поредния „луксозен“ артикул. Благодарение на умелото управление на държавата, ДДС върху хляба беше вдигнато на 20%, сякаш е хайвер, а не насъщният. Резултатът? Цените скочиха, а хлябът започна да се изкачва по пирамидата на „лукса“. Виждаме как целият народ ръкопляска… със смес от мая и брашно по ръцете.

Може да прочетете повече за нашата нова рубрика "10 гастрономически минути с Мая"  тук.

Цените: Върхът на прогреса

В по-малките градове хлябът поскъпна с „умерените“ 20-30 стотинки – скромно, нали?

В Бургас хлябът се продава за цели 2 лева! Някога Вения плаж там си беше блян, а сега хлябът гони този статут.

В Благоевград още на 3 януари започнаха да си „приспособяват“ цените нагоре – очевидно, за да са в крак с модата.

Кой е виновен?

Ако питате производителите, те мълчат, но неофициално споменават за:

Ток и вода – сякаш някой не знае, че тези услуги у нас струват повече от златото.

Суровини – явно пшеницата вече идва директно от Марс.

Но истинският виновник е ясен – политиците, които изчисляват бюджети с такива „гениални“ идеи, че карат българина да мечтае за 1990-та година, когато поне хлябът беше евтин.

Домашен хляб: Спасителната алтернатива

Докарахме го дотам, че да смятаме домашния хляб за бюджетна иновация.

Разходи:

1 кг брашно – 1,40 лв.

1 пакет мая – 0,50 лв.

Общата сума? 2 лв., без ток, разбира се. Токът струва още един хляб!

Равносметка:

Два хляба по 700 грама за 2 лв. Впечатляващо, че вече смятаме това за „достъпно“.

Само дето пропуснахме да включим разходите за време, нерви и чувство на безсилие, докато семейството гледа с надежда първата ви питка.

Равносметка на нацията

България явно върви „напред“ – към самодостатъчност! Политиците ще ни научат да си месим хляба, да си отглеждаме зеленчуци, а защо не и да си копаем кладенци за вода? Енергията пък – можем да я добиваме с въртене на педали.

Спекулантите пък си стоят отстрани и потривайки ръце, гледат как народът смята грамажа на брашното. А политиците? Те сигурно мислят за следващото „нововъведение“ – може би ДДС върху домашния хляб? Или такса за ползване на кухнята?

Добре дошли в бъдещето!

Поскъпването на хляба не е просто икономическа криза, а културен феномен – връщане към „традиционните“ български ценности. Благодарим на тези, които ни върнаха към корените. Следващата ни стъпка? Да си мечтаем за времената, когато хлябът беше по-евтин от бензина. Или поне от лъжите.