НАТО затваря вратата пред Украйна, а Кремъл продължава с териториалния апетит: Рубио признава, че мирът е далеч

Вашингтон очевидно започва да говори по-открито зад дипломатическите кулиси. Украйна няма реалистична перспектива за членство в НАТО в краткосрочен план, Путин няма намерение да се задоволи с Донбас, а администрацията на Тръмп все още не вижда път към договорен мир. Между публичните декларации и частните признания се очертава една неприятна истина: войната може да продължи много по-дълго, отколкото политиците са готови да признаят пред собствените си избиратели.

Може да прочетете повече за нашата нова рубрика "10 гастрономически минути с Мая"  тук.

Зад затворените врати на дипломатическите срещи Вашингтон очевидно говори по-различно, отколкото пред телевизионните камери. Държавният секретар на САЩ Марко Рубио е заявил пред западни представители, че членството на Украйна в НАТО не е реалистична перспектива в краткосрочен план, а евентуалното присъединяване на Киев към Алианса би било категорично неприемливо за руския президент Владимир Путин.

Информацията е на Радио Свободна Европа/Радио Свобода, което се позовава на трима европейски представители, запознати с частния разговор на Рубио по време на срещата на външните министри от Г-20 в Атланта.

Това е съществен сигнал за посоката, в която администрацията на Доналд Тръмп може да търси изход от украинската война. Защото зад дипломатическата формулировка „не е реалистично в краткосрочен план“ прозира далеч по-сериозен проблем: перспективата Украйна да получи най-силната гаранция за сигурност, към която се стреми, остава подчинена на геополитическия сблъсък с Москва.

На практика това означава, че бъдещето на украинската сигурност продължава да бъде предмет на преговори между големите сили, докато самата Украйна плаща цената на войната.

Донбас няма да засити апетита на Кремъл

Още по-тревожно е предупреждението, което според европейските представители Рубио е отправил относно териториалните амбиции на Русия.

Американският държавен секретар е посочил, че дори превземането на целия Донбас няма да задоволи Кремъл.

Това е оценка, която заслужава особено внимание. Ако информацията за думите на Рубио е точна, Вашингтон очевидно не разглежда руските претенции като ограничени единствено до контрола върху Донецка и Луганска област.

С други думи, евентуално териториално отстъпление от страна на Киев може да не доведе до желания резултат. Вместо да сложи край на войната, то би могло да се превърне в поредния етап от натиска на Москва за разширяване на контролираните от нея територии и за налагане на политическа зависимост върху Украйна.

Тук се появява и големият въпрос пред американската дипломация: как се договаря траен мир с противник, чиито териториални претенции може да надхвърлят първоначално заявените цели?

Защото мирно споразумение, което просто замразява конфликта, без да осигури надеждни гаранции за украинската сигурност, рискува да се окаже не край на войната, а пауза преди следващата ѝ фаза.

Рубио: Не сме близо до мирно споразумение

Публично Марко Рубио демонстрира значително по-предпазлив тон.

На заключителната си пресконференция в Атланта той призна, че не знае дали договорен мир в Украйна изобщо е постижим.

„Не знам дали договореният мир е постижим в Украйна. Това се опитваме да разберем“, заяви американският държавен секретар.

Рубио подчерта, че никой не твърди, че страните са на прага на мирно споразумение.

В дипломатическите усилия на администрацията на Тръмп участват Джаред Къшнър и Стив Уиткоф, които работят по украинското досие. Засега обаче няма обявен конкретен срок за постигане на пробив.

Това признание е показателно. След многократните обещания на Доналд Тръмп, че ще сложи край на войната, американската администрация все по-открито признава колко сложен е процесът.

Политическите обещания се оказват едно, а реалността на бойното поле и непримиримите позиции на Москва и Киев – съвсем друго.

Путин в Маями: покана има, потвърждение няма

Рубио е изразил и съмнения дали Владимир Путин ще приеме поканата за срещата на върха на Г-20 в Маями през декември.

„Дори не знам дали президентът Путин ще дойде в Маями. Това не е обявено и не е потвърдено“, заяви той пред журналисти.

Американският държавен секретар защити решението Русия да бъде включена в дипломатическия процес и участието на Сергей Лавров в срещата в Атланта.

Аргументът на Вашингтон е прагматичен: няма как да бъде договорено прекратяване на войната, ако американската администрация няма възможност да разговаря както с Москва, така и с Киев.

Това е логиката на дипломацията, но тя има и своята политическа цена. Включването на Русия в международните формати неизбежно поражда въпроси за легитимирането на държава, която продължава военната си агресия срещу съседна страна.

Г-20 приключи без обща позиция

Двудневната среща на външните министри от Г-20 в Атланта завърши без общо комюнике.

Причината са дълбоките разногласия между участниците по войната в Украйна, конфликта в Близкия изток, международната търговия и морската сигурност.

Вместо общ документ беше публикувано изявление на председателството.

Показателен беше и дипломатическият скандал около Сергей Лавров. Традиционната обща снимка на външните министри беше отменена след възражения от европейски делегации срещу участието на руския външен министър.

Така срещата демонстрира не просто липса на съгласие по конкретни международни проблеми, а дълбокото разцепление в отношенията между западните държави и Русия.

Голямата сделка може да се окаже голямото разочарование

Случаят с изказванията на Рубио разкрива сложното положение, в което се намира американската администрация.

От една страна, Вашингтон търси дипломатически изход и не изключва разговори с Кремъл. От друга, американският държавен секретар очевидно разбира, че руските амбиции не могат да бъдат сведени до няколко квадратни километра територия в Донбас.

Украйна е изправена пред труден избор между териториалната цялост, бъдещите гаранции за сигурност и международния натиск за прекратяване на бойните действия.

А Русия продължава да разполага с основното предимство на държава, която е готова да използва военна сила, за да налага политическите си искания.

Има обаче една важна подробност: твърденията за частните изказвания на Рубио засега се основават на информация от трима неназовани европейски представители. Държавният департамент не е потвърдил публично тези конкретни думи. Следователно те не бива автоматично да се приемат като официално формулирана промяна в американската политика.

Но ако предаденото от европейските дипломати е точно, Вашингтон вече гледа на украинската война не през розовите очила на обещанията за бърз мир, а през далеч по-мрачната реалност на руските стратегически амбиции.

И най-големият парадокс е, че всички говорят за мир, но никой засега не може да посочи условия, при които той действително би бил траен. Защото мирът не е просто подпис под документ. Той трябва да гарантира, че следващата война няма да започне веднага щом едната страна реши, че е възстановила силите си.