Национален ден на прошката за Емрах? Поредният сезон на риалитито „Аз пак сгреших, ама вече съм нов човек“

В българския обществен живот има едни особени природни явления. След земетресенията, наводненията и летните горещини идва и другият добре познат цикъл: поредното извинение на Емрах Стораро.

Може да прочетете повече за нашата нова рубрика "10 гастрономически минути с Мая"  тук.

Този път младият наследник на ромската фамилна музикална династия се появи в TikTok, както повелява традицията на съвременния морален катарзис. Гол до кръста, обилно гарниран с татуировки и физиономия на човек, който току-що е превзел малка балканска държава, той реши да обясни колко несправедливо бил третиран от обществото.

Особено го дразнело, че покрай неговите скандали хората намесвали брат му и баща му. Те, видите ли, били безупречни личности, чиито биографии приличали на прясно изпран чаршаф от реклама на прах за пране.

Колко трогателно.

Само че проблемът не е в брата, бащата или фамилното дърво до седмо коляно. Проблемът е, че обществото вече изгуби бройката на „новите начала“, които ни бяха обещавани след всеки следващ гаф.

Преди време бяха демонстрации на скорост, видеа, скандали и поведение, което кара дори автомобилните застрахователи да получават нервни тикове. После дойде историята със Созопол, където автомобилът му реши да разгледа зелени площи и пешеходни пространства така, както турист разглежда забележителности.

Очевидно за някои хора правилата за движение са нещо като препоръчително четиво. Нещо между етикет на минерална вода и упътване за микровълнова печка.

След всяка подобна история следва неизменният сценарий. Появява се видео. Следва покаяние. Обещава се промяна. Обществото е приканено да прояви разбиране. И всички трябва да се държат така, сякаш предишните изпълнения са били колективна халюцинация.

Странна работа е тази българска справедливост. Ако обикновеният гражданин сбърка, върху него се стоварват актове, проверки, глоби и нравоучения. Ако някой направи крачка накриво на пешеходна пътека, може да слуша лекции половин ден.

Но когато си известен, богат или произхождаш от правилното семейство, обществото винаги намира армия от доброволни адвокати. Те започват да обясняват, че човекът бил млад, емоционален, неразбран, провокиран, объркан, подведен от компанията или ретроградния Меркурий.

Все нещо му е виновно.

Само не и самият той.

Особено любопитен е аргументът за „лошата компания“. В българския публичен живот този феномен се използва толкова често, че човек остава с впечатлението, че страната е населена от ангели, които непрекъснато биват подвеждани от мистериозни сили.

Никой никога не носи отговорност. Все някой друг го е накарал. Все някой друг му е повлиял. Все някой друг е виновен. Остава само да научим, че автомобилът сам е подал газ, а телефонът сам е качил видеата.

Най-показателно обаче е друго. Когато човек действително е осъзнал грешките си, обикновено демонстрира промяната с поведение, а не с режисирани монолози пред камерата.

Разкаянието не е TikTok филтър. Не е поза. Не е сценичен реквизит. То се доказва с време. Затова обществото има пълното право да бъде скептично. Не защото някой е длъжен вечно да бъде съден за миналото си, а защото доверието не се печели с няколко минути видео и драматичен тон. То се печели с последователност.

А когато след всеки скандал идва ново обещание, а след всяко обещание дебне следващият скандал, хората започват да гледат на тези извинения като на телевизионен сериал.

Само че сериалът вече е повтарян твърде много пъти.

И публиката знае репликите наизуст.

Остава да видим дали този сезон ще предложи нещо различно или след месец-два отново ще станем свидетели на поредния епизод от сагата „Обещавам, че този път наистина съм се променил“.

Историята досега не дава особени основания за оптимизъм.