Националните ни медии от кога станаха проводник на католицизма?! Папата туй, папата онуй…, ама ние все още сме православна държава – Вартоломей къде е?!

Светът отново стана свидетел на добре познат, почти ритуално предсказуем акт – папата мие нозе, медиите въздишат, а публиката кимва одобрително. Този път Папа Лъв XIV извърши традиционното измиване на нозете на 12 свещеници в Базиликата Свети Йоан Латерански по повод Велики четвъртък – жест, който директно препраща към смирението на Исус Христос.

Може да прочетете повече за нашата нова рубрика "10 гастрономически минути с Мая"  тук.

И тук няма нищо изненадващо. Напротив – това е традиция. Стабилна, символична, дори красива. Пример за смирение, служене и доброта. Всичко, което модерният свят обича да цитира… но рядко да следва.

Само че има един малък, почти „незначителен въпрос“: от кога българите станахме толкова запалени по католическите ритуали?

Докато камерите следят всяка стъпка на папата – от площад Свети Петър до последния символичен жест – някак между другото остава един друг духовен лидер. Нашият. Православният. Вартоломей I.

Къде е той в новинарския поток?
Къде са неговите примери?
Къде са жестовете, които да вдъхновят православния свят?

Или просто не са „достатъчно телевизионни“?

Нека бъдем честни – това, което прави папата, е достойно за уважение. Но когато българските медии го отразяват с такава страст, възниква логичен въпрос: това новинарски интерес ли е… или нещо като тихо пренасочване на вниманието?

Защото, доколкото си спомняме, България е предимно православна държава. Главата на православния свят не е Лъв, а Вартоломей. И все още няма обединение между католическата и православната църква под една „обща шапка“ – макар че някои явно вече мислено са стигнали дотам.

Тогава какво наблюдаваме?

Възможностите са няколко: Или медиите просто харесват по-добре католическия PR – подреден, символичен и лесен за снимане? Или православието не успява да предложи същите ярки, публични жестове? Или – най-смелото предположение – някой тихо подгрява почвата за бъдещо „сближаване“?

Разбира се, последното звучи почти като теория на конспирацията. Но пък липсата на баланс в отразяването не помага особено да бъде опровергано.

Истината вероятно е по-проста и по-прозаична: католическата църква е просто по-добра в това да показва символите си.

А православната? Тя сякаш разчита, че вярата не се нуждае от камера.

И все пак – в свят, в който вниманието е всичко, този подход има цена.

Затова, да – хубаво е да следим какво прави папата.
Жестът му е достоен, традиционен и носи силно послание за смирение и човечност. Но също толкова хубаво би било да си спомним кои сме ние.

И да зададем един последен въпрос: ако утре наистина се стигне до обединение между църквите – кого ще разпознаем като свой духовен водач?