Наща кучка на наще не дава, ама на чуждите дава“ – Когато държавата забравя своите деца
Историята на Анна-Мария е символ на една реалност, която всеки ден се разиграва в България – страна, която инвестира милиарди в оръжия за чужди държави, а за бъдещето си няма време и ресурси. Докато държавата се хвали с военни бюджети и стратегически договори, нашите млади хора, тези, които трябва да градят бъдещето, се борят за оцеляване на малките си парчета земя.
Може да прочетете повече за нашата нова рубрика "10 гастрономически минути с Мая" тук.
23-годишната студентка по медицина от Видин, която продава домашни чушки, за да може да плаща семестри и да сбъдне мечтата си да стане лекар, е живото доказателство колко много държавата ни пренебрегва. Тя е пример за труд, отдаденост и любов към България, която явно не е ценена по достойнство. Вместо да ѝ помогне да реализира мечтата си тук, държавата гледа другаде, докато чужди държави привличат млади, можещи хора с обещания, с финансиране и с подкрепа.
А какво правим ние като общество?
Истината е, че в България съществува една тъжна поговорка: „Наща кучка на нашите не дава, ама на чуждите дава.“ Това е символ на всичко, което ни е сбъркано. Вместо да се грижим за нашите деца, за нашите бъдещи лекари, инженери, учители и предприемачи, ние ги оставяме да се борят сами. Докато държавата харчи милиарди за оръжия за чужди държави, нашите млади хора се принуждават да продават зеленчуци на пазара, за да оцелеят.
Къде е логиката? Къде е човечността?
На фона на тези факти, е трудно да не се изпадне в ярост. Трябва ли да чакаме чужди държави да ни помагат да запазим нашите деца, докато ние гледаме безучастно? Защо държавата харчи милиони за война, а за образование, медицина, младежки програми – почти нищо? Защо имаме ресурси да снабдяваме Украйна с оръжия, а не искаме да инвестираме в бъдещето на България?
Отговорът е ясен – липса на приоритети и морална криза
Това, което се случва, е отговор на една управляваща система, която поставя чужди интереси пред собствените си граждани. И докато държавата се хвали с военни бюджети, младите хора като Анна-Мария трябва да се борят за оцеляване, да жертват личните си мечти и да се надяват, че някой ще им помогне.
Време е за промяна
Държавата трябва да разбере, че без образовани, мотивирани и талантливи млади хора, България няма бъдеще. Трябва да инвестира в тях, да ги подкрепя, а не да ги оставя да избират между това да продават зеленчуци или да напускат страната.
Ние като общество трябва да осъзнаем, че бъдещето ни е в нашите ръце. Ако продължаваме да подкрепяме чужди държави с оръжия, а нашите деца оставяме да се борят сами, скоро няма да остане нищо за защита.
„Наща кучка на наще не дава, ама на чуждите дава“ – време е да се осъзнаем и да променим този модел. Защото България е нашият дом, а бъдещето ѝ – в ръцете на младите, които заслужават повече.
