На кафе в скута на Пеевски и чака-рака в тъмната стаичка на ДПС
България продължава да се тресе, не от земетресение, а от въпроса на века: „Кой на кого седи в скута?“ Някои държави обсъждат глобалното затопляне, ядрени договори и космически мисии, а у нас – скута. Явно всяко време си има своите приоритети, но политическите такива в България блестят с особена сладост и партийна захаросаност.
Може да прочетете повече за нашата нова рубрика "10 гастрономически минути с Мая" тук.
Изчегъркващият и кафенцето на съдбата
Христо Бойкикев, наричан още Гаргамел от хората с въображение и „липса на възпитание“, уж обеща да прати Делян Пеевски в зандана и да скъса „шекерджийските“ му мечти. А какво излезе? Седнали в тъмната стаичка на ДПС с дебелия Гуцан, сърбали сладко турско кафенце и си разменяли тайни усмивки. Дали е имало „чака-рака“ след това? По-добре да не навлизаме в подробности. Но, да кажем честно – шекерът не е само за кафето, а явно и за взаимните ласки на политическата сцена.
Про100 Киро – шамарената кукла
За Киро пък нещата стоят още по-зле. Депесарският бос го е подхванал, както бакалин гони длъжник. Шамари зад врата, зъби, които скърцат… Всичко това на публичната сцена, сякаш е кадър от лоша сапунка. Едно време казвахме „държавник“, сега е „държанка“. Щом Пеевски може да го скастри в пленарната зала, какво ли става в кулоарите? Дали и там не се раздават роли с още по-унизителен сценарий?
Банкянският тигър в скута на Сокола
И стигаме до черешката на тортата. Бойко Борисов, познат като „Банкянския тигър“, не мърка като хищник, а като разнежено котенце. Делян Пеевски, явно е майстор не само на политическите интриги, но и на други, по-интимни уроци. Каквото е научил от бившия си шеф Сокола, а онзи му е предал всичко научено навремето в затворите, предава го е щедро. И Бойко, който гордо обявява, че не чете книги, вероятно е научил нови „глави от живота“ в скута на Пеевски.
Пародокс или просто „чалга политика“?
И какво се оказва? Комшиите пак ни „наиграха“. Само че този път не с ятагани, а с турско кафе и политически везири. Българските „потурнаци“ от ДПС не само че не са жертви, а доброволно са се наредили на опашка за участие. Ситуацията е толкова жалка, че ако беше филм, щеше да спечели наградата за най-добра комедия на абсурда.
Уж щяха да се „изчегъркват“, а всъщност си подадоха ръце, плеснаха с тях и си поделиха тортата.
Народът си мисли, че гледа бой на арената, а всъщност наблюдава циркова постановка с привидни врагове, които се обичат повече, отколкото признават.
Прост народ – слаба държава
Докато политиците ни демонстрират нови нива на сексуална разпуснатост, народът наблюдава със смесица от отчаяние и забавление. И защо? Защото ние, избирателите, сме тези, които пратихме тези „педали, джендъри и манафи“ в Народното събрание. Каквото си посееш, това ще жънеш.
Скута като метафора на България
Може би в крайна сметка „скутът“ е истинският символ на българската политика. Не става въпрос за идеи, каузи или идеологии. Става въпрос за това кой, кога и къде ще седне в скута на някой друг. И докато всички седят и сърбат сладко турско кафе, държавата се оказва на колене – и този път не за молитва, а за нещо далеч по-позорно.
Единственото, което ни остава, е да гледаме иронично на всичко това. Защото, ако не можем да се смеем, ще трябва да плачем. А на българите поне смехът винаги ни е бил спасителен скут.
Автор: Янчо Николов
