Ненаучени уроци! И новата коалиция се подхлъзна по „златния пръст“ на Доган, който винаги се оказва обикновен „рязан Гуй“
Ахмед Доган и „златният му пръст“ са като таратор и ракия – уж не си пасват, ама ги сервират заедно на всяка политическа трапеза в България. Сокола от Дръндар не просто е оцелял като част от менюто, а направо се е превърнал в гастрономически хищник опоскващ безмилостно всяка правителствена кухня.
Може да прочетете повече за нашата нова рубрика "10 гастрономически минути с Мая" тук.
„Сифилистик“, който мисли, че е хитър
Да се коалираш с Ахмед Доган е все едно да чукаш “чалга инфлуенсърка” – накрая само ще обясняваш на всички, че не си се влюбвал и „това беше просто момент на слабост“. А истината е, че тя вече ти е изпразнила портфейла, продала ти е канапето от IKEA и те е зарязала гол като пушка, силен махмурлук и цял куп венерически болести -трипер сифилис и черни брадавици, като допълнителна украса на здравния ти картон.
Кой как се подхлъзна на „сапунения пръст“
Първото истинско въвеждане на Доган в политическата Камасутра започва още през 1991 г., когато СДС посяга към златния му пръст, като новак пандизчия в затворническа баня–с много навеждания и малко акъл. Демокртатите, като неопитен девственик, решиха, че могат да яхнат „златното пръстче“ без последствия. Правителството на Филип Димитров тръгна към реформи, демокрация и евроатлантически мечти. Но не щеш ли, появява се „Оня списък“. Сокола с лекота, го достави в турското посолство, сякаш разнася цветя на сватба.
В списъка – имената на 1300 разузнавачи, „събрани старателно и предадени“ с „любов“. СДС, уплашени като тийнейджърки, чиито родителите са ги хванали пияни да си играят с вибратор в мазето, замитат скандала. А Доган, като дърт сводник, ги захвърли, все едно бременна проститутка на улицата, гласува „против“ на вота на доверие и ги оставя да се чудят какво, по дяволите, се е случило. Е, това беше политическият еквивалент на онази твоя „добра“ приятелка, която с голям мерак „забиваш“ на рожден ден, а после разказваш на всички, колко е тъпа да ти пусне и как е припаднала на третия тек.
Доган: Проклятието на коалициите
След това Сокола се превърна в лошото гадже на всяка власт – чаровен, манипулативен и винаги готов да те остави, ако не му угодиш. Помним НДСВ – тази странна смесица от монархическа носталгия и корпоративна жажда за власт. Доган се намести в прегръдката на Симеон, както се намества котарак в скъпо кожено кресло. До края на мандата обаче Симеон не беше просто издухан – той беше политически изпържен, като шаран на Никулден. Ахмед остана като вечното ехо на българската политическа „чалга“: гръмко, кичозно и цинично.
Тройната коалиция: „Ноща на живите политически мъртви„
После дойде тройната коалиция, или както някои я наричат – „Живите политическите мъртви“. НДСВ, БСП и ДПС се опитаха да управляват заедно, а резултатът беше нещо като трима пияни, опитващи се да бутат каруца нагоре по хълма. Нейното управление приличаше на политическа шведска тройка между лузъри, от които единият винаги е една идея по – тарикат от останалите двама. Те решиха да спасят България, но всъщност освен едно брутално порнографско фиаско, нищо друго не успяхме да видим. В крайна сметка НДСВ и БСП остана да си го връщат на дръндарския философ, забравяйки максимата, че бой е …. не се връщат!
Росен Желязков и кръговратът на глупостта-любовен сюжет
Днес Росен Желязков, като млада и глупава невеста, се готви да пристане на Доган. Иска да бъде тази, която най-накрая ще стане единствената господарка на „златния пръст“. Но политическият шмекер Сокола винаги има специална изненада за наивници – накрая прословутия му пръст винаги се превръща в рязан Гуй, при вида на който се молиш за пръст, но получаваш „изненада“ от която после с години задникът ти засмуква гащите барабар с панталоните.
Очевидно Желязков тепърва ще опознае прословутия „израстък“ на Доган – който не благославя, а те праща в политическия венерически кабинет. Ахмед няма да подаде част от „себе си“ си даром. Ще го пъхне в Росеновия заден двор с толкова сила, че следващите няколко мандата гербаджии ще се чудят, как да си върнат достойнството. Защото със Сокола не можеш да си играеш просто така на „чичо доктор“.
Соколът и „вечната властова ерекция„
Докато гледаме тази политическа оргия, остава само да се надяваме, че за разлика от предшествениците си, Желязков ще осъзнае, че Доган никога не е просто партньор. Той е като загорял изнасилвач попаднал в пансион за девици. Размахвайки своя Гуй, щедро „облагородява“ наивниците, които са си помислили, че могат да го използват. Соколът няма свян – за него властта и парите са по-сладки от всеки морал или принцип.
Ще се прегърнат ли Желязков и Доган? Разбира се. Ще го обявят ли за „исторически компромис“? Сто процента. А накрая, когато всичко се срине Ахмед ще гледа с онази вечна усмивка, която сякаш сама говори: „Докато има балъци, винаги ще има тарикати“.
Така че, приятели, седнете удобно и вземете пуканки – новият епизод на „Златният Гуй“ започва!
Автор: Янчо Николов
