Не е измислица морето и щастието съществува (видео и снимки)

Късната есен настъпва бавно, почти незабележимо. Листата по дърветата поемат огнените нюанси на залязващото слънце, а морският бриз постепенно губи своята топлина, заменяйки я с едва доловима свежест. Южното Черноморие се променя, сякаш поема дълбоко дъх преди настъпването на зимата. Плажовете – празни, но не и самотни – привличат със своята тишина и събуждат в душата на всеки посетител чувство на нежност и свързаност с природата.
Може да прочетете повече за нашата нова рубрика "10 гастрономически минути с Мая" тук.
Морето – безкрайна палитра от емоции

Морето-безкрайна палитра от емоции и вдъхновение






Морето е живописна стихия, която няма сезон предавайки му повече магнитизъм от другия. То е уникален природен шедьовър. През есента водата прелива в различни оттенъци на синьото и зеленото, събрали в себе си топлината на лятото и хладината на настъпващата зима. Вълните, веднъж буйни и силни, друг път спокойни и нежни, сякаш усещат промяната. Морската шир привлича погледа с неизменната си красота, която не отслабва, а напротив – есенните и зимни дни добавят нови нюанси и усещания към нея. Сякаш природата разкрива своето дълбоко, ненакърнимо спокойствие и ни припомня колко съвършена е тя.
Плажът в Крайморие – притихнал, но жив
Крайморие е малко бижу по южното крайбрежие, което през късната есен се превръща в оазис на спокойствието. Плажната ивица, която през лятото е шумна и оживена, сега е притихнала, но животът на нея не спира. Влюбени двойки се разхождат по пясъка, който в есенните лъчи блести като сребро. Те се наслаждават на гледката към морето и се опиват от аромата на солената вода и свежия бриз, който гали лицата им. Над тях се реят чайки, наподобяващи свободни духове, прелетели безграничното небе, за да се спуснат към този морски рай.

Морското крайбрежие -магнит за влюбените








Вълните тихо и нежно се разбиват в брега, рисувайки причудливи фигури върху пясъка, които наподобяват магически отпечатъци на самото време. И в този момент човек усеща, че и то тече по-бавно, по-плавно, сякаш не иска да наруши хармонията на мястото.
Зимата в морските градове – спокойствие и неповторим чар
Когато зимата най-после обхване Южното Черноморие, картината се променя, но не и духът на места като Бургас, Созопол, Китен, Приморско и Царево. Макар и лишени от летния си блясък и оживление, тези градове никога не са пусти. Те просто заживяват в един друг ритъм, с една по-дълбока, по-интимна красота. Улиците са по-спокойни, прозорците на жилищата са осветени от топли светлини, а кафенетата и ресторантите са приют за хората, търсещи уют и топлина в студените зимни дни.

Ах, морето ….




Морето през зимата е съвсем различно – сурово, но все така красиво, бушуващо, като бурното сърце на природата. Студените вълни отразяват небето, което често е обгърнато от гъсти облаци, създаващи ефирна, почти магична атмосфера. Крайбрежието остава живо, макар и по свой, мистичен начин. Морската шир привлича хората отново и отново, сякаш подканва да открият в нея нещо ново, нещо, което не са виждали досега.
Чарът на Южното Черноморие – пристан за всяка душа
Красотата на Южното Черноморие се крие в неговата вечност и многоликост. Всяко кътче тук разказва своя история – романтична, нежна, понякога бурна, но винаги вълнуваща. Мястото привлича не само с пясъчните ивици, танцуващите вълни, дивната природа, но и с красивите градове които предлагат различни варианти на уютни убежища за всеки, който иска да избяга от самотата или от шумотевицата на ежедневието.

И бурно, и тихо -морето дъха на романтика
Сезоните се сменят, но Южното Черноморие остава непроменено в сърцето си. Защото морето е вечната душа на това място – величествено и мистериозно, приканващо и любвеобилно. Независимо дали е топло или студено, слънчево или мрачно, морето носи в себе си частица от всяко време, от всеки, който някога е поспрял край неговия бряг.
Измислица ли е морето? (Христо Фотев)

Измислица ли е морето?
И щастието ли? Не вярвайте!
Не вярвайте на капитаните,
които го продадоха!
Не вярвайте и на проститутките
които го забравиха!
Не вярвайте и на поетите
които го изгубиха!
Не е измислица морето
и щастието съществува!
Достатъчно е да се вслушате
във тишината на сърцето си.
Достатъчно е да протегнете
ръката си, да се усмихнете
на някого и да му върнете
отнетото от капитаните
и проститутките —
о, мъничко
от вярата си във дърветата,
във най-щастливите предчувствия,
във поздравите на другарите,
във делниците и светкавично
вий ще намерите морето…
Най-синьото и най-лъчистото
ще се усмихне във очите ви.
И портокаловото слънце
ще ви замести капитанската
фуражка, капитане мой!
Здравейте, капитане мой!
Не е измислица морето
и щастието съществува!