Не, това не е изкуствен интелект. Това е просто МОН…МОН бе, не КОН…
Министерството на образованието отново успя да произведе онзи особен жанр текст, който звучи така, сякаш е писан от човек, прекарал целия си живот в заседателна зала с мокет, флипчарт и три папки с надпис „Концепция“. Народът се пита, дали изкуствен интелект е писал матурата по БЕЛ, а езиковедът проф. Владко Мурдаров отвръща с убийствената точност на съдебен патолог: „Не. Това е средно интелигентен автор.“ И в това изречение има повече литература, отколкото в целия изпитен текст.
Може да прочетете повече за нашата нова рубрика "10 гастрономически минути с Мая" тук.
Защото истинският скандал не е дали машината е писала. Скандалът е, че вече не можем да различим чиновническия стил от автоматично генерираната словесна каша. Това е все едно да сложиш до себе си гумена палма и истинска, и след пет минути да се чудиш коя от двете е умряла първа.
Текстът за младите и видеата бил „неутрален“. Разбира се, че е неутрален. В МОН пишат така, сякаш всяко изречение минава през комисия от шестима юрисконсулти, двама експерти по „приобщаваща комуникация“ и един човек, чиято единствена задача е да убие всякакъв признак на живот в текста. Резултатът е стил, който звучи като брошура за микровълнова печка, написана от човек под упойка.
„Клиповете са сред най-гледаните формати“. Това не е изречение. Това е словесен талаш. Все едно да кажеш: „Водата е сред най-мокрите течности.“ Българското образование стигна дотам, че зрелостниците анализират текстове, които приличат на корпоративен имейл от отдел „Човешки ресурси“ след тридневен семинар в Правец.
И тук идва най-великото. Министерството официално отрича използването на изкуствен интелект. Което по никакъв начин не успокоява ситуацията. Напротив. Ако този текст е писан от жив човек с диплома, трудов стаж и педагогическа квалификация, тогава проблемът вече не е технологичен, а цивилизационен. Защото ChatGPT поне има извинение. Той е машина. Докато авторът на този текст вероятно получава заплата, бонуси и служебни купони за ядене и кафе.
Проф. Мурдаров всъщност направи най-жестоката възможна рецензия, без дори да повиши тон. „Средно интелигентен автор“ е фраза, която звучи като диагноза, поставена с гумени ръкавици и въздишка. Това е литературният еквивалент на лекар, който казва: „Пациентът е стабилен, но няма за какво да се надяваме повече.“
И как иначе? Години наред образованието се управлява като квартален асансьор в панелен блок: скърца, друса, понякога блокира между етажите, но всички са свикнали и само махат с ръка. Учебните програми се сменят с ентусиазма на счетоводен отчет, университетите бълват дипломи като фабрика за вафли, а накрая обществото се чуди защо половината млади хора пишат като развален преводач на упътвания за китайски тостер.
Матурата по литература би трябвало да е празник на езика. Среща с мисъл, стил, идеи. Вместо това учениците получиха текст, който звучи като да е генериран от чиновнически аквариум, пълен с хора, хранени само с клишета и минерална вода от обществени поръчки.
Най-смешното е друго. Ако наистина бяха ползвали изкуствен интелект, вероятно текстът щеше да е по-четим. Машината поне знае как да имитира човешка интонация. Докато администрацията отдавна е усвоила изкуството да имитира пошлото.
И ето го големия български парадокс: учениците се съмняват, че текстът е писан от AI, защото им се струва прекалено бездушен. Министерството се защитава, че не е използвало AI. А обществото стои отстрани и осъзнава нещо още по-тъжно: бюрократичният стил вече е станал по-механичен от самите машини. Честито. Доживяхме деня, в който алгоритъмът звучи по-човешки от образователната система.
