Николай Попов, който използва смъртта на дъщеря си за трамплин в политиката се оплака, че е мишена на заплахи за убийство
Българският обществен живот отдавна прилича на криво огледало, в което трагедиите, политиката и личният пиар често се смесват в трудно различима каша. Последният шум около Николай Попов е поредният пример как една обществена фигура може едновременно да бъде възприемана като борец за кауза и като човек, който не пропуска възможност да остане в центъра на вниманието.
Може да прочетете повече за нашата нова рубрика "10 гастрономически минути с Мая" тук.
Попов стана широко разпознаваем след трагичната смърт на дъщеря си Сияна. Тогава той насочи общественото внимание към състоянието на пътната инфраструктура, бездействието на институциите и въпроса за отговорността при катастрофите. Темата предизвика огромен обществен отзвук и малцина оспорваха правото му да търси отговори.
С времето обаче обществената активност започна да придобива и друг оттенък. Появиха се политически послания, публични позиции и все повече признаци, че гражданската кампания постепенно се движи към територията на политическото влияние. А когато някой прекрачи границата между обществен активист и политически играч, неизбежно започват въпросите.
Днес Попов твърди, че е получавал заплахи и че е бил обект на проследяване. Ако тези твърдения се окажат верни, те заслужават пълно и безпристрастно разследване от компетентните органи. В една нормална държава никой не бива да бъде заплашван заради позициите си.
Но също толкова нормално е обществото да задава въпроси. Защото в българската политика рядко има праволинейни сюжети. Тук вчерашният съюзник често се оказва утрешен противник, а политическите ветропоказатели се въртят по-бързо от перка на климатик през август.
Затова и около случая остават множество неизвестни. Не е ясно кой стои зад заплахите, ако изобщо те са свързани с обществената дейност на Попов. Не е ясно дали става дума за реален натиск, за личен конфликт или за нещо съвсем различно. Докато няма официални заключения, всякакви категорични версии са просто предположения.
Наред с това критиците на Попов отдавна твърдят, че общественото му присъствие все по-често изглежда като лична политическа платформа. Социалните мрежи са пълни както с хора, които го подкрепят безрезервно, така и с такива, които го обвиняват, че прекомерно персонализира една трагедия и превръща общественото съчувствие в собствен политически капитал.
Истината вероятно е по-сложна от всяка удобна версия. Защото в България героите и злодеите често се сменят според политическия сезон, а публиката остава да гледа поредния епизод от спектакъла, в който всеки се представя за жертва, всеки твърди, че се бори за справедливост, а доверието е най-дефицитната стока на пазара.
Не бива да се изключи и версията, че Николай Попов, който до вчера беше върл последовател и активен член на ГЕРБ. Днес е настъпил някого по мазола, ако е сменил позициите си. Не е учудващо и мнозина са го правили. Особено през последните месеци, когато вятъра духна в посока неблагоприятна за Борисов и партията му.
Докато институциите не кажат последната дума, обществото има право да бъде предпазливо. Не защото всяко твърдение е лъжа, а защото опитът показва, че шумът около една история понякога расте много по-бързо от доказателствата за нея.
