Моля, подавайте сигнали на този номер: 0896577779

Днес България

Винаги навреме

Ноам Чомски: Наближаваме най-опасната точка в човешката история

Като десетгодишен Ноам Чомски за пръв път се сблъсква с опасностите на чуждестранната агресия. „Първата статия, която написах за вестника на началното училище, беше за падането на Барселона [през 1939 г.]“, спомня си Чомски, когато наскоро разговаряхме чрез видеовръзка. Статията описвала напредването на „мрачния облак на фашизма“ по света. „Оттогава не съм променил мнението си, всичко само се влоши“, отбелязва той сардонично. Заради климатичната криза и заплахата от ядрена война, казва ми Чомски, „се приближаваме към най-опасната точка в човешката история… Сега сме изправени пред перспективата за унищожаване на организирания човешки живот на Земята“.

На 93-годишна възраст, бидейки може би най-цитираният жив учен в света, на Чомски може да му бъде простено, че се е оттеглил от публичното пространство. Но в епохата на постоянна криза той запазва моралния плам на млад радикал, загрижен повече за тленността на света, отколкото за своята собствена. Той е ходеща реклама на известния стих на Дилън Томас – „Не си отивай кротко в тъмнината“ – или на това, което Чомски нарича „теорията за велосипеда: ако продължаваш да караш бързо, няма да паднеш“.

Поводът за нашия разговор е публикуването на „Хроники на несъгласието“ – сборник с интервюта между Чомски и радикалния журналист Дейвид Барсамян от 1984 до 1996 г. Но фонът е войната в Украйна – тема, по която Чомски без изненада е многословен.

„Това е чудовищно за Украйна“, казва той. Подобно на много други евреи, Чомски има семейна връзка с региона: баща му е роден в днешна Украйна и емигрира в САЩ през 1913 г., за да избегне служба в царската армия; майка му е родена в Беларус. Чомски, който често е обвиняван от критиците си, че отказва да осъжда което и да е антизападно правителство, без колебание осъжда „престъпната агресия“ на Владимир Путин.

Но добавя: „Защо го е направил? Има два начина да се погледне на този въпрос. Единият начин, който е модерен на Запад, е да се вникне в дебрите на извратеното съзнание на Путин и да се опитаме да определим какво се случва в дълбоката му психика.“

„Другият начин би бил да се разгледат фактите: например, че през септември 2021 г. САЩ излязоха с категорично политическо изявление, в което призоваха за засилено военно сътрудничество с Украйна, по-нататъшно изпращане на модерни военни оръжия – всичко това като част от програмата за присъединяването на Украйна към НАТО. Можете да изберете което обяснение решите, ние не знаем кое е вярното. Това, което знаем, е, че Украйна ще бъде разорена още повече. И може да преминем към окончателна ядрена война, ако не се възползваме от съществуващите възможности за постигане на споразумение чрез преговори.“

Как отговаря на аргумента, че най-големият страх на Путин не е от обкръжението на НАТО, а от разпространението на либералната демокрация в Украйна и „близката чужбина“ на Русия?

„Путин е толкова загрижен за демокрацията, колкото и ние. Ако е възможно да се измъкнем от пропагандния балон за няколко минути – САЩ имат дълъг опит в подкопаването и унищожаването на демокрацията. Трябва ли да минавам през списъка? Иран през 1953 г., Гватемала през 1954 г., Чили през 1973 г., нататък и нататък… Но сега се предполага, че ние почитаме и се възхищаваме на огромния ангажимент на Вашингтон към суверенитета и демокрацията. Това, което се е случило в историята, няма значение. Това е за други хора.”

„Ами разширяването на НАТО? Джеймс Бейкър и президентът Джордж Буш дадоха изрично и недвусмислено обещание на Горбачов, че ако той се съгласи да позволи на обединена Германия да се присъедини към НАТО, САЩ ще гарантират, че няма да има нито едно движение на изток. В момента по този въпрос се разпространяват доста лъжи.“

Чомски, който през 1990 г. отбелязва, че, „ако бяха приложени Нюрнбергските закони, всеки следвоенен американски президент щеше да бъде обесен“, се изказва осъдително за Джо Байдън.

„Със сигурност е правилно да изпитваме морално възмущение от действията на Путин в Украйна“, каза той по повод неотдавнашното изявление на Байдън, че руският президент „не може да остане на власт“. „Но би било още по-прогресивно да имаме морално възмущение от други ужасни зверства… В Афганистан буквално милиони хора са изправени пред неизбежен глад. Защо? На пазарите има храна. Но хората, които имат малко пари, трябва да гледат как децата им гладуват, защото не могат да отидат на пазара, за да купят храна. Защо? Защото Съединените щати, с подкрепата на Великобритания, държат средствата на Афганистан в нюйоркски банки и не искат да ги освободят.“

Презрението на Чомски към лицемерието и противоречията във външната политика на САЩ е познато на всеки, който е чел някоя от многобройните му книги и памфлети (първата му политическа творба „Американската власт и новите мандарини“, публикувана през 1969 г., предсказва поражението на САЩ във Виетнам). Но сега той е може би най-оживен, когато обсъжда евентуалното завръщане на Доналд Тръмп и климатичната криза.

„Достатъчно стар съм, за да си спомням началото на 30-те години на миналия век. Спомням си как слушах речите на Хитлер по радиото. Не разбирах думите, бях на шест години. Но разбирах настроението. А то беше плашещо и ужасяващо. И когато гледаш някой от митингите на Тръмп, това не може да не ти дойде на ум. Това е, пред което сме изправени.“

Макар да се самоопределя като анархосиндикалист или либертарен социалист, Чомски ми разкри, че в миналото е гласувал за републиканците („независимо дали ги харесвате или не, те бяха автентична партия“). Но сега, според него, те са се превърнали в наистина опасно и агресивно движение.

„Заради фанатизма на Тръмп поклонническата база на Републиканската партия едва ли смята изменението на климата за сериозен проблем. Това е смъртна присъда за човешкия вид.“

Изправен пред такива екзистенциални заплахи, може би не е изненадващо, че Чомски остава интелектуалец дисидент – по примера на един от своите герои Бертран Ръсел (който доживява до 97 години и по същия начин се подвизава в сферата на политиката и философията). Но той все още прекарва часове на ден в отговаряне на имейли от почитатели и критици и преподава лингвистика в Университета на Аризона, където живее с втората си съпруга Валерия Васерман, бразилска преводачка.

Чомски все още се занимава и с британска политика. „Брекзит беше много сериозна грешка, която означава, че Великобритания ще бъде принудена да се подчини още повече на САЩ“, казва ми той. „Смятам, че това е катастрофа. Какво означава това за Консервативната партия? Представям си, че те могат да се измъкнат с лъжи, те са много ловки в лъжите и често им се разминава“.

По отношение на Кийр Стармър той отбелязва с насмешка: „Той връща Лейбъристката партия в партия, която е надеждно послушна на властта, която ще бъде „Тачър-лайт“ в стила на Тони Блеър и която няма да дразни нито САЩ, нито на когото и да било, който е важен във Великобритания.“

Италианският марксист Антонио Грамши съветва радикалите да поддържат „песимизъм на интелекта и оптимизъм на волята“. Какво, попитах Чомски в края на разговора ни, му дава надежда?

„Много млади хора; Extinction Rebellion в Англия, млади хора, които се опитват да сложат край на катастрофата. Гражданско неподчинение – това не е шега, занимавал съм се с него през по-голямата част от живота си. Сега съм твърде стар за него [Чомски е арестуван за първи път през 1967 г. за протест срещу войната във Виетнам и споделя килия с Норман Мейлър]… “Не е приятно да те хвърлят в затвора и да те бият, но те са готови да приемат риска”.

„Има много млади хора, които с право са ужасени от поведението на по-възрастното поколение и се стремят да спрат тази лудост, преди да е погубила всички ни. Е, това е надеждата за бъдещето.“

Автор: Джордж Итън, New Statesman 

Източник: baricada
Споделете тази новина във фейсбук
0 0 votes
рейтинг
абонирай се
Notify of
guest
0 Comments
Inline Feedbacks
View all comments
0
Would love your thoughts, please comment.x