Нов тих опит на Никола Бургазлиев да излезе от ареста или правосъдие за убийство с АТВ, с включени фарове към изхода
В България има една устойчива традиция. Когато едно престъпление е достатъчно тежко, когато има убита майка, осакатено дете и разбити семейства, тогава системата прави най-логичното възможно нещо – започва да търси как извършителят да си тръгне по-рано от килията.
Може да прочетете повече за нашата нова рубрика "10 гастрономически минути с Мая" тук.
Днес в 14:00 ч. Бургаският окръжен съд ще обсъжда поредния опит 18-годишният Никола Бургазлиев да напусне ареста. Същият младеж, който на 14 август помете с АТВ 35-годишната Христина Здравкова и тежко рани малкия ѝ син Марти в Слънчев бряг. Христина вече не е тук. Детето ѝ ще живее с последиците. Но пък мярката за неотклонение явно тежи.
Както пише Николай Попов, баща на загиналата Сияна, искането е подадено тихо. Без фанфари. Без обществен шум. Почти като че ли става дума за сгрешен фиш за паркиране, а не за смърт и инвалидност.
„Човекът, който отне живота на една българска майка и направи детето ѝ инвалид, се опитва да излезе на свобода“, казва Попов. Простичко. Без метафори. Защото фактите и без това са достатъчно тежки.
И тук идва големият въпрос. Ако това не е случай за „задържане под стража“, тогава за какво изобщо служи арестът? За хора без връзки? За хора без правилно фамилно име? За тези, които не знаят кои врати да чукат?
Местни хора в Несебър разказват, че и двамата родители на Бургазлиев работят в системата. Същата система, която днес ще решава, дали синът им да се прибере у дома. Същите хора говорят – пак под формата на слухове, разбира се – за отмъстителност, за конфликти, за „набелязване“. Нищо доказано. Но и нищо необичайно за българската действителност.
А за самия младеж се носят други слухове – че бил разглезен, че правил каквото си иска. Е, кой не е бил млад? Само че повечето млади хора не се учат на безотговорност с АТВ върху човешки животи.
Логиката е проста. Ако днес този човек излезе, посланието е ясно: можеш да убиеш, можеш да осакатиш дете, и ако имаш правилния гръб, въпросът е не „дали“, а „кога“ ще си тръгнеш. Правосъдието не е сляпо. То просто гледа в определена посока.
Гражданите на Бургас са призовани да бъдат пред съдебната палата. Не за линч. Не за саморазправа. А за да напомнят, че обществото още помни. Че Христина не е „случай“. Че Марти не е „странична щета“. Че паметта не се отменя с молба и подпис.
В България често се казва: „Законът е като дишането – за едни е въздух, за други е лукс.“ Днес ще видим кой диша свободно и кой отново ще остане без глас.
А Христина? Тя няма мярка за неотклонение. Тя има надгробен камък.
