Нощта, в която още едно дете „падна от балкона“ на „свободата“
Благоевград осъмна с поредната новина, която обществото ще сдъвче за ден-два между клипове в TikTok, евтини морални статуси и чалга за „живота на макс“. Непълнолетно момиче е намерено мъртво пред блок в квартал „Струмско“. Малко след полунощ. До нея, от другата страна на сградата, лежи и момче между живота и смъртта. По първоначални данни – наркотици, алкохол, нощен „купон“. Същият онзи модерен ритуал на самоунищожение, който днешното общество нарича „живот“.
Може да прочетете повече за нашата нова рубрика "10 гастрономически минути с Мая" тук.

И после всички започват да се правят на изненадани.
Същото театро.
Същите физиономии пред камерите.
Същото лицемерие, опаковано в черни дрехи и фалшива скръб.
Къде бяха родителите?
Това е въпросът, който обществото се страхува да зададе, защото днес родителската безотговорност е станала нещо като модерна философия. Детето било „свободна личност“. Не трябвало да бъде ограничавано. Не трябвало да му се „навлиза в пространството“. И така, докато пространството не свърши върху студения асфалт пред блока.
Непълнолетни деца се наливат с алкохол до сутринта, друсат се с каквото намерят, а майката вероятно публикува мотивиращи цитати във Facebook, докато бащата обяснява в кварталната кръчма как „днешните деца са трудни“. Не. Днешните родители масово абдикираха. Отглеждат деца с телефони, енергийни напитки и банков превод за джобни. После се чудят откъде дошъл адът.
Истината е грозна.
Тя не мирише на парфюм и модерно родителство.
Мирише на водка, повръщано, трева, амфетамини и линейка в три сутринта.
Ако се установи, че непълнолетни деца са употребявали наркотици и алкохол под носа на възрастните, тогава въпросът за наказателна отговорност не е „крайна мярка“, а елементарна справедливост. Защото едно дете не се самоубива за една нощ. То бива изоставяно бавно. Ден след ден. С липса на контрол, липса на граници и онази модерна родителска леност, маскирана като „приятелство с детето“.
Родител не означава човек, който плаща интернет и купува маратонки за 600 лева. Родител означава надзор, възпитание, страх, авторитет и понякога забрани. Да, забрани. Онази забравена дума, която днешното общество третира като престъпление, докато после брои трупове.
Най-страшното е, че тази история няма да е последната. След седмица ще има друга. Друг квартал. Друг блок. Други деца, превърнати в биологичен отпадък от дрога, алкохол и социална деградация. И пак ще слушаме как „никой не е предполагал“.
Предполагали са. Всички са предполагали.
Просто никой не е искал да бъде „лошият родител“.
А сега едно момиче го няма.
И както обикновено, обществото ще измие ръцете си с няколко минути мълчание и евтина скръб, докато следващата нощна трагедия вече загрява двигателя си някъде из поредния панелен рай на разпада.
