Нуук каза „не“: Гренландия не е парче месо от геополитическия бюфет на Вашингтон

Стотици жители на столицата на Гренландия – Нуук – излязоха на протест срещу разширяването на американското консулско присъствие в града. По улиците ехтяха скандирания „Вървете си у дома, САЩ!“ и „Не искаме парите ви“, а плакатите носеха ясно послание: гренландците не желаят островът им да бъде превърнат в поредната шахматна фигура върху масата на американските геостратези. Светът, разбира се, отново се престори на изненадан. Все едно хората по принцип обичат чужди сили да им мерят двора с линийка и да обсъждат бъдещето им като сделка за недвижим имот.

Може да прочетете повече за нашата нова рубрика "10 гастрономически минути с Мая"  тук.

Поводът за напрежението е откриването на модернизирано и разширено консулство на САЩ в центъра на Нуук. Формално – дипломатическа мисия. Реално – пореден сигнал, че Вашингтон не е забравил апетита си към арктическия остров. Старият мерак на Доналд Тръмп към Гренландия очевидно не е умрял, а само е бил прибран временно във фризера на американската външна политика. След като напрежението около Ормузкия пролив утихна и военната реторика бе прибрана обратно в дипломатическите чекмеджета, погледите отново се обърнаха към Арктика. Защото великите сили никога не спят. Те просто сменят картата на масата.

Премиерът на Гренландия – Йенс-Фредерик Нилсен – демонстративно отказа да присъства на церемонията по откриването. Други официални представители също предпочетоха да се дистанцират от събитието. Мълчанието понякога говори по-силно от дипломатическите усмивки и ръкостисканията пред знамена. Част от депутатите дори отклониха поканите си, явно разбирайки, че снимката с американските представители в този момент би изглеждала като политическо селфи върху барутен погреб.

Посланикът на САЩ в Дания – Кен Хауъри – увери, че Вашингтон не обмисля използването на сила и че бъдещето на Гренландия трябва да бъде решено от самите ѝ жители. Звучи прекрасно. Почти като изречение от холивудски сценарий за свобода и демокрация. Само че в международната политика думите често струват по-малко от снега през април.

Защото тук идва големият въпрос, който мнозина удобно избягват: с какво точно американското желание да придобива чужди територии е по-различно от империалния апетит, който Западът ежедневно заклеймява в Москва? Когато Владимир Путин говори за сфери на влияние, светът крещи „агресия“. Когато Вашингтон хвърля жадни погледи към стратегически острови и природни ресурси, това внезапно се нарича „геополитически интерес“. Двойният аршин в международната политика е толкова дебел, че спокойно може да служи за мост над Северния ледовит океан.

Гренландия е суверенна територия под датската корона, а не свободен парцел за продажба на глобалния пазар на влияние. Хората там вчера ясно показаха, че не искат да бъдат поредната точка от картата, върху която великите сили си разменят усмивки, бази и обещания. И колкото и дипломатически лак да се нанася върху американското присъствие, местните очевидно усещат миризмата на стратегически интерес под него. А тази миризма, както историята многократно е доказвала, рядко носи спокойствие.