Образование или рекет: Феодални училища гонят деца, таксите летят в космоса, държавата мълчи като пу..кал…

В една уж модерна, уж европейска държава, образованието все повече заприличва на бутиков лукс, а не на обществено право. Случаят с двете деца – шестокласници, изхвърлени като ненужни мебели насред учебната година, не е просто инцидент. Той е симптом. Симптом на система, която тихо и методично се превръща в пазар за привилегировани.

Може да прочетете повече за нашата нова рубрика "10 гастрономически минути с Мая"  тук.

Майката на едно от изгонените деца

Какво всъщност виждаме? Частно училище, което вдига таксата с 1000 евро, сякаш продава нов модел смартфон, а не образование. Родители, които си позволяват дързостта да мислят и да обсъждат. И наказание. Не за децата, разбира се. Те просто са „съпътстваща щета“. Като саксии, които пречкат при ремонта.

И тук идват въпросите. Много въпроси.

Какви са тези частни училища, които надуват таксите повече от университети, без да им дреме? Да не би вътре да преподават гении от калибъра на Нютон, Давинчи, Сократ и Архимед?! Или учителите са анунаки от Небиру, родени вундеркинди, минали през френски лицеи, Сорбоната и вероятно няколко галактики за следдипломна квалификация? Защото иначе как да оправдаем такси, които се държат като балон с хелий – летят само нагоре?

И какво точно се предлага срещу тези суми? Учебна програма за бъдещи космонавти? Подготовка за дълбокия космос? Или ускорен курс, в който децата вземат наведнъж основно, средно и висше образование, плюс докторска степен?

А може би истината е по-прозаична. Може би става дума за лъскави коридори, добре написани маркетингови брошури и обещания, облечени в скъпи и високопарни излияния, но кухи като барабан.

И още нещо. Ако едно училище може да прекрати договори насред годината, защото някой родител си е позволил мнение в затворена група, тогава какво всъщност купуват тези родители? Образование или абонамент за мълчание? Таксата включва ли и задължението да не мислиш?

Къде е държавата в този театър на абсурда? Къде е Министерството на образованието? Няма ли механизъм за контрол или просто сме оставили пазара да се саморегулира, както в джунглата? По-силният оцелява, по-богатият учи, останалите… да се оправят.

Не трябва ли да има ясни правила? Ограничения? Проверки? Или ще продължим да гледаме, как частни институции се държат като феодални владения, в които директорът е едновременно съдия, жури и екзекутор?

И стигаме до най-неприятния въпрос. Това ли е бъдещето? Образование на две скорости – за тези с дебели портфейли и за останалите, които „ще пасат овцете“, образно казано? Защото, ако е така, нека поне бъдем честни. Нека пренапишем Конституцията и вместо „право на образование“ да сложим „право при наличие на средства“.

Днес плащаш за здраве. Плащаш за образование. Утре може би ще плащаш и за въздух. На литър. С отстъпка за лоялни клиенти.

Тази история не е просто за едно училище. Тя е за границата между образование и бизнес. И за това как, когато тази граница се размие, първите жертви са винаги най-невинните.

Логическият извод е болезнено ясен: когато липсва контрол, пазарът не създава качество автоматично – създава неравенство. А когато образованието стане стока без правила, обществото започва да прилича на магазин с табела „Само за избрани“. И въпросът вече не е колко струва обучението, а колко струва бъдещето.